Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Кифлички ли?

И тя погледна към Сюизън.

— Нашето шотландче е изпекло цял фурна. — И той се протегна, за да си вземе още една от топлите закуски. — И тъкмо ми разправяше за Сюизън.

— Неучтива хитруша — заяви икономката, докато си наливаше чаша чай. — И то след всичко, което сторихте за нея!

— Маки… — промълви предупредително той.

Без да се смути от забележката му, тя продължи:

— Единственото добро нещо, което е направила някога лейди Сюизън, е да ни препоръча Мора — тя наистина си го заслужава. — Лъжичката тракаше в чашката, докато Маки разбъркваше буйно захарта. — Все едно и също става с тази лейди Сюизън. Прави се на ваша предана сестра, когато иска нещо, да, не може да й се отрече, но в другите случаи…

— Достатъчно! Не искам да слушам повече критики по неин адрес! — изкомандва младият мъж и стана от масата. — Отивам на пристанището. Ще разтоварваме „Мечта“.

Озадачена от казаното, Сюизън наведе глава. Болезнено желаеше да разбере защо икономката има толкова лошо мнение за Сюизън Харпър, но не й остана ред да попита.

— Отивам на пазара — съобщи Маки. — В това време ти оправи леглото на господаря и се заеми с прането.

Сърцето на момичето спря да бие за момент при мисълта да се озове в спалнята на Майлс. Успя да прикрие смущението си и попита:

— Прането ли?

Маки кимна.

— Помощник-капитанът донесе сандъците с принадлежностите и на двамата снощи, след като ти си легна. И ако не се заемем веднага с тях, скоро всичко ще мухляса.

— Какво трябва да направя? — попита Сюизън, истински объркана, в Роуард с прането се занимаваха Нели и Флора Макайвър, а Роуина и по-младите момичета отговаряха за чистенето.

Икономката намести бонето си, вдигна кошницата и отвори задната врата.

— Същото, което правиш при всяко пране — едно и също е навсякъде, скъпа. Накарай Уилям да запали огън отзад в двора, после свали мръсните дрехи. Ще ти помогна да ги сортираш.

Вратата се затвори след нея, но се отвори отново почти веднага.

— И не забравяй от време на време да хвърляш поглед в стаята на мистър Куксън.

— Добре, Маки — отвърна невъзмутимо младата жена, макар умът й да препускаше трескаво.

Спалнята на господаря бе последното място, където желаеше да ходи. Беше дошла дегизирана в дома на Майлс с едничката мисъл да постигне целта си. Сега обаче започваше да си дава сметка, че новото й занимание включваше много повече неща, отколкото бе предвиждала първоначално. Как щеше да избягва Майлс и любопитните му погледи, ако трябваше да оправя леглото му, да му пере дрехите и един Господ още знае какво? Как щеше да се справи със слугинските задължения?

— Девойче?

Сюизън трепна при звука на гласа му. Той бе застанал на вратата с шапка и палто в ръка. Бе наклонил глава на една страна, смръщил озадачено красивото си чело. Погледът й неволно се насочи към очите му, които я наблюдаваха напрегнато. Обзе я неспокойствие, неприязън и немалко страх. Хвана се здраво за ръба на масата.

В този момент Майлс се овладя. Тръгна към нея с широка усмивка на лицето. Двамата продължаваха да се гледат, когато той се надвеси над масата. Младата жена изведнъж бе заобиколена от уханието на бръснарския му сапун и този аромат й напомни за баща й. Дъхът й секна, а пръстите й се впиха още по-силно в дървената плоскост пред нея.

Лицата им бяха само на сантиметри едно от друго. Сърцето на Сюизън биеше толкова силно, че се опасяваше да не би и той да го чуе.

Усети, че се изчервява, Майлс продължаваше да я наблюдава съсредоточено, а когато вниманието му се премести към раменете и гърдите й, тя си помисли, че ще потъне в земята от срам.

— Имаш особен поглед, девойче — рече тихо той, а топлият му дъх погали бузата й. — Внимавай с него, иначе ще омаеш не когото трябва с тези сини очи.

Чувстваше главата си изпразнена. Беше напълно безпомощна, безсилна да се отдалечи от него. Най-накрая младият мъж се изправи.

— Кифличките бяха чудесни — заяви той, сякаш онова преди малко изобщо не беше се случвало. Намигна игриво, подхвърли последната кифличка във въздуха и я хвана ловко. — Ще очаквам да приготвяш от тях всяка сутрин.

И излезе.

Сюизън се отпусна върху един стол и въздъхна шумно. Сърцето й все още барабанеше оглушително. Беше уплашена от Майлс Кънингам — о, да, много бе уплашена. Как можеше да се надява да изпълни успешно мисията си, ако продължеше и занапред да подскача при всяка негова поява?

Стиснала овехтялата пазарска кошница на Маки, Сюизън си проправяше път през тълпата на пазара. От всички страни продавачки на риба и баничари възхваляваха гръмогласно стоката си, изложена върху изпъстрени с весели декорации сергии и каруци. Твърдото лондонско наречие дразнеше младата жена, свикнала с музикалния шотландски акцент.