Арнет Лем - Нишките на съдбата

Ново стенание, този път по-слабо, сложи край на излиянията на икономката. Първият импулс на Сюизън бе да оспори хвърленото върху й обвинение, но си даде сметка, че не може да го направи. Събеседницата й просто бе научила някаква изопачена история. И не се съмняваше, че тя бе дело на онзи крадлив мерзавец, Майлс Кънингам.

— Запомни думите ми, Мора, Куксън повече няма да ми скитосва, бас държа. Ако кракът му е счупен, ще остане затворен до времето за жътва. Да, ще остане… и господарят ще остане тук с него.

На икономката може и да й беше приятно Оли Куксън да стои у дома, но на младата жена тая работа изобщо не й се нравеше. Ако някой успееше да разкрие дегизировката и целите й, това несъмнено щеше да бъде старият Оли. И тогава щеше да зависи от благоразположението на Майлс Кънингам.

Сюизън не можеше да си обясни защо Маки бе определила чичо й Раби като чудак и защо мислеше, че Сюизън е неблагодарница, задето не си е била вкъщи тогава, когато Майлс най-после бе благоволил да я посети. Не беше я предупредил за визитата си. Тя имаше своите отговорности в Пъруикшир и към чичо си. В пристъп на гняв Майлс си бе тръгнал, преди да успеят да пратят човек в Абърдийн, за да я предупреди. С което я беше обидил невероятно много.

Собствената й ярост също се разгаряше. От смъртта на майка й преди десет години, Майлс не й обръщаше никакво внимание. Бе наследил бащините й богатства и се бе преселил в Лондон, за да се наслаждава на упадъчния начин на живот на богатите. Благодарение на великодушието на чичо си Раби, Сюизън бе успяла да се върне в дома, приютявал от поколения рода на майка й. Роуард може и да беше рушащ се замък, а Пъруикшир — област на бедни фермери, но те бяха единственото, което имаше. От битката при Кулоден 1 1 — Кулоден — шотландско село, където през 1746 г. херцог Къмбърланд побеждава претендента за короната Чарлз-Едуард, последния от династията на Стюартите — Б.пр. много кланове, сред които не беше родът Лохиел Камерон, бяха откъснати от родните си земи.

Сюизън реши да бъде много внимателна, когато се намира край ранения управител и икономката. Можеше само да се надява, че ще успее да избягва Майлс. После, изпълнена с решимост, последва Маки в стаята на пострадалия.

Лицето на Куксън бе изкривено в болезнена гримаса, а кожата му беше бледа като изпомачканите чаршафи. Майлс крачеше напред-назад, кръстосал ръце зад гърба си. Бе преплел дългите си пръсти, а кокалчетата им изпъкваха, когато свиваше и отпускаше юмруци. Лекарят все още бе надвесен над крака на Оли.

— Добре дошъл у дома, сър — приветства господаря си икономката.

— Здравей, Маки — отвърна шепнешком той и прокара пръсти в косите си. Хвърли поглед към леглото и добави: — Виж каква неприятност споходи Оли.

Червендалестото лице на възрастната жена се разтегна в крива усмивка.

— Това ми прилича повече на съдба, сър.

Майлс издаде нещо подобно на полуусмивка.

— Ох, Майлс — изпъшка Куксън. — Нима искаш да удвоиш мъките ми, като ме оставиш в ръцете на самата прислужница на дявола? Нямаш ли милост, човече?

Майлс се изхили и поклати глава.

Маки се намуси и изпухтя:

— Ти със сигурност знаеш доста неща за дявола, Оли Куксън. Просиш си гнева му от времето, когато съм била още в пелени. И това е самата истина, няма две мнения по въпроса.

— Ти в пелени? — противопостави се немощно пострадалият. — Тази картинка може да накара всеки да побегне към църквата с такава скорост, че да си счупи не само крака, ами и главата.

— Достатъчно — изкомандва Майлс. — Едва сме си пристигнали след месеци, прекарани в морето, а вие двамата вече си крещите като улични продавачки. Настоявам да отложите тази словесна схватка поне докато лекарят намести костта.

Сюизън, за чието присъствие очевидно бяха забравили при тази разгорещена среща, се опита безуспешно да сподави смеха си. Звукът привлече вниманието на Майлс. Младият мъж я изгледа укорително.

— Върви си в леглото, момиче — нареди той. — Тук вече има достатъчно хора, за да помогнат на мистър Куксън.

Тя настръхна и за малко не му отвърна — беше свикнала да дава заповеди, а не да ги изпълнява. Пострадалият изохка отново и Сюизън се опомни. Тук тя беше само една слугиня, нищо повече.

Почувствала се внезапно излишна, тя остави подноса и се запъти към стаята си на третия етаж. Не си направи труда да запали лампата, съблече се на тъмно и се мушна в леглото си. В главата й се въртяха противоречиви мисли. Нищо в дома на Майлс не беше такова, каквото си го беше представяла. Най-голямата й грижа в момента обаче бе да привърши опасната си мисия и да се прибере в Шотландия.