Арнет Лем - Нишките на съдбата

Лекарят се зае да оглежда крака на Оли. Поклати глава и заговори тихо нещо на Майлс, който стоеше все така неотстъпно край леглото. Младият мъж кимна и се обърна към Сюизън.

Лицето му й се стори изопнато. Той стисна челюсти.

— Донеси гореща вода и нещо, с което да превържем крака му — рече отсечено той. — И искам Маки да се появи тук в същата минута, в която се върне.

Напрегнатият му поглед я смути, а заповедническият му тон се стори непоносим за слуха й. Трябваше да положи усилия, за да се извърне в страни. Отвори безшумно вратата и забърза към кухнята.

Напълни големия чайник с вода и го окачи над огъня. После отиде да търси чисти чаршафи, за да направи от тях превръзки. Килерът бе спретнато подреден, истинско отражение на взискателността на мисис Маки. За разлика от добре снабденото помещение в Роуард касъл, тук имаше съвсем малко пособия за даване на първа медицинска помощ.

Роуард касъл. При спомена за дома, очите на момичето се напълниха със сълзи. Ако не беше предателството на Майлс Кънингам, сега щеше да си бъде в безопасност в своята планинска крепост. Беше си обещала да се върне в Шотландия веднага щом научи истината за ниската цена, която тази година платиха за платовете й. Междувременно щеше да измъкне всички десени от мазето на Майлс, а после се надяваше да намери нов пазар за стоката си. Само, че този път щеше да скрие добре всичко.

Не можеше да си обясни защо Кънингам предизвика английската корона, като открадна и сега укриваше древните, забранени от закона тъкачни принадлежности. Нямаше представа защо са му необходими.

Взе нужното и се върна в кухнята. Вдигна глава, когато чу шум откъм задната врата. Мисис Маки, икономката, влезе в къщата, като си тананикаше някаква мелодия.

— Добър вечер, душко — изгука Маки, закръгленото й лице бе порозовяло от студената лондонска нощ и още по-вероятно — от едната или двете чашки ром, които бе обърнала.

Неспособна да изпита неприязън към тази жена, Сюизън отвърна:

— Доб’р вечер, мисис Маки. — Помогна й да съблече палтото си. — Господарят Кънингам се прибра — добави тя, докато окачваше мократа дреха на един гвоздей.

Маки засия.

— Прекрасна нощ за неговото завръщане. И искам да ме наричаш просто Маки, както всички други.

Сюизън въздъхна. Макар да не хранеше лоши чувства към тази жена, не възнамеряваше да остава в Лондон достатъчно дълго, за да се сприятели с нея.

— Денят обаче не е бил толкова добър, Маки. Страхувам се, че мистър Куксън е със счупен крак.

Дланите на икономката политнаха към бузите й.

— Не!

— Лекарят вече е при него, а господарят каза да се качиш веднага щом се върнеш.

Силно разтревожена, възрастната жена грабна престилката и я преметна през главата си. След като завърза колана, каза:

— Ще ни трябват вряла вода, превръзки и някои други неща.

— Аз се погрижих за това.

Сюизън се приближи до масата и започна да нарежда приготвеното върху една табла.

— Занеси ги тогава в стаята му — нареди Маки.

Уви дебела кърпа около дръжката на димящия чайник и го взе от огнището.

— Знаех си, че ще се случи нещо подобно, да, знаех си — пухтеше икономката, докато изкачваха стълбите. — Куксън си диреше белята във всяка кръчма от Лондон до Арабия, и дори старостта не го накара да се укроти…

От стаята на пострадалия долетя силен, изпълнен с болка, стон. Младата жена трепна и погледна спътницата си. Прехапала устни, икономката гледаше тревожно.

— Маки? — прошепна Сюизън.

Маки си пое дълбоко въздух и се раздвижи отново.

— Така не може да се живее, ако питаш мен — продължи тя, само че сега се движеше по-бързо отпреди. — Куксън е прекалено стар, за да върви в крак с младия господар. Да, тъй си е. Трябваше още преди години да позволи на уморените си кости да живеят мирно и тихо на сушата. А той какво мислиш че разправя? — Ъгълчетата на устата й се изкривиха надолу и тя поклати глава. — Нямало да го направи дори за всичкия чай в Китай. Казва, че бил привързан към скитническия живот, моля ти се. Този път обаче няма да прилича на предишните им посещения у дома. Можеш ли да си представиш, още не бяха измили океанската сол от гърбовете си и хукнаха да видят онази неблагодарница в Шотландия. А тя дори не проявила ако не друго, поне благоприличие да си остане вкъщи, за да ги посрещне след толкова дълга раздяла.

Маки хвърли разбиращ поглед към младата жена.

— Може би си мислиш, че е редно да бъдеш вярна на лейди Сюизън, тъй като досега си й служила, но в нея има нещо много егоистично, също както у стария й чичо Робърт от Абърдийн.