Арнет Лем - Нишките на съдбата

Майлс се обърна към Уилям. Юношата бе стиснал здраво челюсти, вперил поглед в падналия човек. Ейлис ридаеше тихичко, заровила ръце в дланите си.

— Не, отведи го някъде — проплака като дете тя. — Той отново ще ме удари. Отново ще ме заключи там. Ще ме кара да му казвам разни неща за Сюзън.

Тя спря да говори и започна да трепери. Майлс се изпълни с гняв. Робърт Харпър щеше да плати скъпо за всичките си престъпления.

— Какво още знаеш за него, момко?

Уилям отдели изпълнения си с омраза поглед от Уикс.

— Той не е никакъв зидар. Пих бира и играх на зарове с него в конюшнята по време на последното посещение на Робърт. Мошеникът ме измами с два шилинга.

„Значи така — помисли си Майлс. — Тази невестулка, която уж прави някакви незначителни ремонти из замъка, ухажва Джени Кийгън и напада бедната Ейлис, всъщност дава информация на Робърт Харпър.“

— Погрижи се Уилям да получи обратно парите си, Дъндас — рече младият мъж. И добави с многозначителен вид. — Освен това Уикс знае някои неща, които бих искал да науча.

Грейм се усмихна.

— Да, сър. Сигурен съм, че е така. И знам по какъв начин да го убедя. Ще съжалява за онова, което е сторил на Ейлис Харпър.

Чула името си, тя се хвърли върху Майлс, обхвана го през кръста и подпря разплаканото си лице на гърдите му.

— Той ме принуди да му кажа. Той ме у-удари.

Младият мъж погледна над главата й и очите му срещнаха тези на Дъндас. Войникът изглеждаше изненадан, но не чак толкова, колкото Майлс.

— Хайде, Ейлис, успокой се. Всичко свърши и вече си в безопасност — започна да я утешава той, макар мислите му да се въртяха около казаното от Грейм.

„Ейлис Харпър“. Дъндас я нарече „Ейлис Харпър“. Но това бе невъзможно. По-малката сестра на Робърт и Едуард бе умряла от болен стомах още на петгодишна възраст. И бе погребана край родителите си в абърдийнското гробище.

— Защо я наричаш „Харпър“? — попита той. Планинецът го изгледа така, сякаш се беше побъркал.

— Ами защото е леля на миледи, сестра на Робърт. Той я доведе тук… — Грейм спря за момент, за да си припомни датата. — През пролетта, когато миледи навърши дванайсет години.

Внезапно Бартоломю направи опит да се измъкне.

— Дръжте никаквеца! — изръмжа на хората си Дъндас. Погълнат от размисъл Майлс почти не обръщаше внимание на събитията около себе си.

Коленете му се подкосиха, стомахът му се сви на топка. Несъзнателно притисна силно към себе си Ейлис. Вместо да се притесни от прегръдката му, тя като че ли се успокои. Мили боже, Робърт Харпър бе извършил не едно злодеяние през живота си, но измамата за Ейлис бе нещо, което не можеше да се обясни дори с извратеното му съзнание! Очевидно планът му бе да използва нещастницата като неволен шпионин.

— Това не е истина, Грейм — заговори на келтски Майлс. — Сестрата на Едуард е умряла още преди години. Тази жена не е Харпър.

В очите на шотландеца блеснаха покровителствени светлинки.

— Напротив, Харпър е.

— Какво става тук? Защо сте хванали мистър Уикс? Гласът на Сюзън го накара да се обърне. В този момент тя се спусна към тях, грациозна като газела и красива като картинка. Бременността й вече си личеше и Майлс усети, че се усмихва от гордост. Всички присъстващи насочил ха вниманието си към нея.

След миг младата жена застана до съпруга си, който каза:

— Уикс се опита да замъкне Ейлис в мавзолея, но ние с Уилям го спряхме.

— Защо? Какво е искал от нея? — учуди се тя.

— Робърт Харпър му е платил, за да те шпионира. — Спря, но побърза да добави: — Точно така чичо ти е успял да замъкне твоите… неща… в Лондон. Уикс го е направил.

Очите й се разшириха, а прекрасното й лице пламна от гняв.

— Мила света Ниниан, със собствените си ръце ще го убия. — Стиснала юмруци и изпънала гръбнак, тя се обърна към нападателя на Ейлис. — Долен изверг такъв — Изсъска младата жена. Ще проклинаш деня, в който си стъпил на роуардска земя. — Отметна назад пламтящите си коси. — Отведи го, Дъндас. От вида му ми се повдига.

После се обърна към Ейлис, все така свряла лице в ризата на Майлс.

— Какво ти направи той, лельо? — попита умолително тя, като местеше поглед ту към нея, ту към съпруга си.

Майлс изскърца безпомощно със зъби при вида на притесненото й изражение. Тя наистина вярваше, че тази жена е леля й! Въпреки измамата, изпитваше единствено съжаление към нещастницата, която държеше в обятията си, която и да бе тя. Тогава си обеща да научи истинската й самоличност. А после щеше да обсъди въпроса със Сюзън.