Джон Лескроарт - Предварително изслушване

— Не мислиш ли, че би искал да знае, че баща му е имал сърдечен удар? Ти не би ли желал да научиш, ако, да не дава Господ, аз някога получа инфаркт?

— Ти нямаш тези гени. Това — каза той, посочвайки гърдите си, — е от мама.

— Или от четирийсет години лоша храна и липса на упражнения.

Харди се усмихна съчувствено. Глицки го погледна и отговори на баща си.

— Освен това, какво ще прави тук Джейкъб?

— Какво ще кажеш да хване самолета и да се увери, че баща му е добре?

Ейб клатеше глава.

— Той няма пари за път.

— Аз ще платя, Ейбрахам.

Глицки повиши глас:

— Не се опитвам да се измъкна от плащането, татко. Просто казвам, че няма нужда да идва. По времето, когато пристигне, вече ще съм си вкъщи. Добре съм.

Нат потърси подкрепа у Харди:

— Той е добре. Сърдечният му мускул може да е почти мъртъв в гърдите му, но той е добре.

Харди реши, че трябва да се намеси:

— Ейб. Млъкни. Синовете ти имат нужда да са до теб. Всичките. Точка.

— Благодаря ти. — Нат докосна челото си в знак на признателност. — Послушай приятеля си, Ейбрахам. Той знае какво е добро за теб.

Глицки ги изгледа и въздъхна:

— Господ да ми е на помощ.

Нат излезе навън мърморейки. Ейб направи жест на Дизмъс да остане за минута. Сега Харди седна отново.

— Доктор Кемпиън каза да сме кратки. И не трябвало да те безпокоим.

— О, така ли? — отвърна равнодушно болният. — Добре е направил.

— Освен това спомена, че сестрата ти е дала успокоително. Мисля, че си го скрил в ръка или нещо такова.

— Сигурно още не е подействало. — Но на Харди му изглеждаше, че вече започва. Глицки постави глава на възглавницата и за момент затвори очи, след това очевидно събра сили, така че да може да говори: — И какво съм пропуснал по делото на Илейн?

Адвокатът поклати глава.

— Това влиза под общия знаменател на нещата, които биха те разтревожили.

— По-лошо ще е да не ми кажеш. Има ли нещо?

Дизмъс въздъхна. Той не знаеше за словесната атака на Трея Гент предишния ден и затова не мислеше, че е една от вероятните причини за сърдечната атака. Но пък осъзнаваше, че приятелят му е загубил дъщеря си и работата си в една и съща седмица — и това също можеше да е причина. А докторът бе предупредил за стреса.

Все пак Глицки беше прав. Ако не му кажеше, можеше да е по-лошо.

— Някакво копеле твърди, че е дало на Коул пистолет в събота.

— А какво казва Коул по въпроса?

— Ще ми се да знаех. — Харди направи жест. Ярост. — Историята се появи във вестника тази сутрин. Взе още не съм имал време да го видя около всичко, което става.

На Глицки му отне няколко минути да смели фактите.

— Било е в таз сутрешния вестник?

— Да. На първа страница. Последният неразрешен въпрос в делото, ако не ме лъже паметта. И е така. — Харди набързо му разказа детайлите около Кълън Леон Алсоп.

Когато свърши, лейтенантът заключи:

— Явно Прат го е пуснала.

— Защо реши така?

— Защото донесението сигурно не е от Ридли Бенкс. Той е инспекторът, който води разследването и не порти. Би било интересно да се провери времето на изтичане на информацията. Дали пък не е стигнало до вестника преди Ридли изобщо да е чул историята.

Адвокатът бе заинтригуван.

— И какво ще означава това?

Болният отново се облегна на възглавницата си и затвори очи. Когато ги отвори, той повдигна около сантиметър ъгълчетата на устата си.

— Виждаш ли, не съм разтревожен. Дори си почивам.

— Добре. Но говорехме за…

Протягане на ръка.

— Знам докъде бяхме стигнали. Преди около два месеца, ако си спомняш, пак имаше разсмърдяване около изтичане на информация. Прат отрече, но тя нали винаги прави така.

— За какво ставаше дума?

— Нещо подобно. Беше треторазредно дело, една улична престрелка от автомобил, при която нямаше жертви, дори и обичайните трима стоящи наблизо, затова случаят не бе от значение. Но все пак беше гаден номер. — Харди изчака още един унес и едно съвземане. — Те не можеха да свържат оръжието със стрелеца, затова са пуснали тази история във вестника, че този доносник…

— Да, сега си спомням случая. — Изведнъж на Харди му проблесна. — Той знаеше къде е пистолета, в гаража на гаджето на стрелеца или нещо такова, но след като говори с полицията, промени мнението си.

— Точно така. Реши, че трите обвинения и животът в затвора са за предпочитане пред възможността да го убият, което би се случило, ако се измъкнеше. Но ни каза, че областният прокурор му е предложил сделка, ако свърже пистолета с момчето, което бе обвинено за стрелбата. Разбира се, Прат отрече да е участвала. Но историята излезе, преди той да е говорил с някой от инспекторите. А е сигурно, че копелето не го е издрънкало само на пресата. Нямал е достъп, нали така? Значи е била прокуратурата.