Джон Лескроарт: Нищо друго, освен истината

Скот вдигна едната си вежда. Беше привлякъл вниманието им.

— Ето това е случай за добра атестация, трамплин за успешна кариера. Не бива да изпускате такива дела, а почнат ли да ви се изплъзват, трябва да проявите инициативност.

Предишният младеж се обади повторно:

— Как така да се изплъзват?

— Оттогава минаха три седмици, а нашите приятели в полицейското управление още нямат заподозрян. Мине ли толкова време, шансовете сочат, че никога няма и да имат. Ето как.

Една от правистките се намеси:

— Но те сигурно търсят? Не е ли просто въпрос на време?

Скот се съгласи, че понякога е така.

— Но по този случай първият инспектор Карл Грифин работеше сам и загина от куршум — очевидно без всякаква връзка с това разследване — само няколко дни след убийството на Брий. Новите момчета Батавия и Коулман не са открили нищо, но това като че ли не ги притеснява. А докато те не ни представят заподозрян, ние стоим без работа.

Скот ги остави за известно време да смелят фактите.

— И тъй, ако сте на мое място и искате този случай, имам предвид наистина да го искате, какво ще направите?

Правистите бяха дошли при него, точно за да поглъщат жадно подобни сведения.

— Ще ви кажа какво направих аз. Отидох при госпожа Прат — областния прокурор на Сан Франциско Шарън Прат — и й казах, обещах й, че ако ми отпусне мой собствен следовател, ще представя случая пред разширения състав от съдебни заседатели за предявяване на обвинение.

Младата жена се обади отново:

— Как?

Скот ги озари с усмивка.

— Радвам се, че ми зададохте този въпрос, Кимбърли. А ето и отговора: разширеният състав от съдебни заседатели е ваш приятел. Знаете как работят съдебните заседатели в него — в залата не се допускат адвокати на защитата, нито съдия. Представяте случая на двайсет обикновени граждани и показвате изключителна загриженост за спазване на законността. Ако имате поне малко мозък, си получавате обвинението.

— Но ако полицията няма заподозрян, кого викате като свидетел? — запита Кимбърли.

— Всеки, за когото се сетя, включително Кери, ръководителят на кампанията му Ал Валънс, Джим Пиърс — вицепрезидента на „Калоко Ойл“ — някогашния наставник на Брий. Освен това проучвам личните й връзки… и помнете, че каквито и да са мотивите, убийството обикновено е лична работа. И тъй, призовавам съпруга на Брий, приятелите на Рон и приятелите на приятелите му, преподавателите й, колегите, хората от лабораторията й. Обзалагам се, че все някъде ще налучкам пробив.

— Значи това е търсене на доказателства — отбеляза първият младеж. — Но на нас винаги са ни повтаряли, че не бива да…

Скот го прекъсна безцеремонно:

— Забравете простотиите, на които са ви учили в правния факултет. Пред вас е Истинският живот в цялото си превъзходство. Има правници, които печелят пред разширения състав — те правят кариера. Всички останали свършват сред купчини хартия и едва свързват двата края. Изборът е ваш. И тъй, аз ще се заема с убийството на Брий Бомонт и името ми ще загърми. Разширеният състав от съдебни заседатели ще ми стане ракета-носител. Ще го яхна и няма да ловя затворници. — Очите на Скот заблестяха. — Другата седмица по същото време, помнете ми думата, това дело ще излезе начело. И то е мое.

Скот бе връчил призовката на свидетелката си — някоя си госпожа Франи Харди — в дома й предишния петък. В призовката се казваше тя да позвъни, ако указаното време за полагане на свидетелски показания й създава неприятности или затруднения. Случеше ли се така, Скот щеше да промени часа — вече го бе направил за няколко свидетели. Ако госпожа Харди бе позвънила, той щеше да й каже колко отдавна я чака да заеме свидетелското място и какви въпроси смята да й зададе.

Скот не разполагаше със сведения свидетелката да е познавала Брий Бомонт. Получи името й от Рон, съпруга на Брий, който твърдеше, че двамата с госпожа Харди пили заедно кафе през предобеда, когато умряла Брий. Така че тя се превръщаше в главното алиби на Рон и следователно Скот искаше да разговаря с нея. Но нямаше да превръща разговора им в инквизиторски разпит. Франи Харди не бе заподозряна. Ако му се бе обадила, за да обсъди каквото и да било с него, той щеше да я успокои.

Но тя не се обади.

Така че днес сутринта, когато госпожа Харди пристигна със закъснение в помещението на разширения състав на съдебните заседатели, десет минути след началото на заседанието, започнало в девет и половина, Скот вече бе започнал разпита на Джеймс Пиърс, първи вицепрезидент и завеждащ връзките с обществеността на „Калоко“. Той бе работил в тясно сътрудничество с Брий, преди тя да напусне компанията, и я познаваше още откакто я бяха наели в „Калоко“. Скот смяташе, че ако е имала някакви зловещи тайни, Пиърс щеше да знае къде се крият те.