Джон Лескроарт - Мотивът

— Няма нищо. Бях в движение. — Глицки хвърли бърз поглед над рамото на Кунео. — Нали не прекъсвам нещо? Сам ли си?

— Да, сам съм. — Кунео отстъпи малко назад и го покани: — Искате ли да влезете? Можем да поседнем.

— Благодаря. — Глицки направи крачка в стаята и спря. — Хубава къща и на хубаво място. — Посочи към барабаните: — От колко време свириш?

— Вече няколко години. Освобождавам излишната енергия.

— Разбирам — каза Глицки. — Не съм го правил, откакто спрях да играя футбол. Ако не броим бебето. С едно бебе човек изразходва много енергия. — Огледа стаята явно спокоен. — Един от синовете ми, Джейкъб, е музикант. Всъщност е певец. Оперен, ако щете вярвайте. — Кунео не реагира на бръщолевенето му, но Глицки въпреки това продължи: — Не че у дома слушахме много оперна музика, когато той беше малък, затова не знам откъде се е появила обичта му към операта, но е много добър. Лошото е, че живее в Италия и го виждам много рядко.

Глицки приседна на ръба на дивана. Остави мълчанието да натежи, след това го наруши:

— Допускам, че си бесен заради намесата ми в случая. На твое място и аз щях да бъда.

Кунео седна на столчето зад барабаните и удари единия барабан.

— Да, малко, обаче какво мога да направя? Никой не ме е питал. Само че случаят е мой.

— Никой не твърди, че не е.

— Извинете ме, сър, обаче това са глупости.

Глицки се намръщи заради грубия език, заради неуважението към по-високия му чин, макар че до известна степен сам го бе предизвикал, като бе дошъл неканен в дома на Кунео.

— Всъщност не са глупости. Струва ми се, че в съобщението си обясних, че кметицата е имала лични взаимоотношения с Хановър и иска да бъде пряко осведомявана за случая.

— И не бе възможно Лание да получава информацията от мен и да й я предава?

— Тя познава мен по-добре — сви рамене Глицки.

— Късметлия сте.

— Може би. Някои хора може и да сметнат, че това е спорно. Работата е там, че от моя гледна точка ти все още си полицаят, който води разследването.

— А вие какво сте? Моят надзорник?

— Надявах се в този случай да ти бъда партньор.

Кунео започна бързо, но тихо да барабани върху единия от барабаните. Осъзна какво прави и спря. След това отново започна.

— Аз работя най-добре сам — каза той.

— Аз също. — Глицки си помисли, че едва ли ще постигнат по-голям напредък по тази тема, затова реши да прекрати примирието и да се насочи към фактите по делото. — Говорих с Бекер и той ми каза, че имаш свидетелка, която е видяла Миси да напуска къщата преди пожара.

Барабаненето престана.

Глицки продължи:

— Затова предположих, че още този следобед ще се опиташ да я оплетеш в мрежата. Очевидно е, нали? Тя е стреляла.

— Е и?

— Вече говори ли със Страут? — Вдигна ръка и прекъсна отговора. — Не те критикувам, в случай, че не си говорил. Просто питам.

— Възнамерявах да се срещна с него след вашата среща.

— Е, може и да ти спестя ходенето дотам. Тази сутрин се отбих в моргата. Снощи е направил зъбно изследване. Миси е.

Новините най-сетне успяха да предизвикат известен интерес. Цялото тяло на Кунео се приведе напред, той сложи ръце върху коленете си, а погледът му стана остър и съсредоточен.

— Съвсем сигурен ли е?

Глицки повдигна лекичко ъгълчетата на устните си.

— Говорим за Страут.

Което ще рече, че каже ли нещо, значи е точно така.

Кунео кимна, че разбира, и попита:

— Значи тя се е върнала отново вътре?

— Това е една от теориите.

— Убила го е, излязла е да вземе бензина, няколко минути го е изливала, а след това е подпалила къщата и се е самоубила?

— Само дето не се е самоубила.

Кунео наведе глава на една страна и тогава си спомни.

— Точно така. Тя е простреляна твърде високо отзад в тила, нали така?

— Точно така. Може и да е физически възможно, обаче не е много вероятно. По-вероятно е някой друг да е застрелял и двамата. — Той разпери длани и каза: — Ето дотук сме стигнали.

Кунео се плесна по бедрата.

— Тогава защо свидетелите ми смятат, че са видели Миси?

— Може би наистина е била тя. Кои са свидетелите ти?

— Съседи.

— Значи ти предполагаш, че тя е излязла някъде и след това се е върнала в неподходящия момент, така ли?

— Нищо не предполагам. Допускате ли, че целта е бил Хановър?

— Не знам. Кметицата обаче така смята.

— Тя даде ли ви други сведения?

— Не.

— Значи тя е човек, с когото бихме могли да разговаряме?

Глицки кимна и каза:

— Може би. Възнамерявам да я попитам.