Джон Лескроарт - Мотивът

— Няма да го направи, ако няма оплакване.

— Обади се на Хановър. Убеди я да подаде оплакване.

— Добра идея. Ами ако тя е убийцата?

— Признавам, че това би било ужасно лош късмет.

— Дори нещо повече.

— Всъщност каква е вероятността тя да е убийцата?

— Нямам представа. Изобщо не съм в течение кои са заподозрените на Кунео или с каквото и да е друго. На мен тя надълго и нашироко ми говори за пари, а това й дава предостатъчно мотиви, само че ми се стори, че всички останали в семейството пеят същата песен. Ти знаеш, че човек като Пол Хановър винаги има някакви сделки. Нали му гледа портрета снощи по Канал 4? Участва във всякакви машинации, при това не само тук, в града. А и тази Миси. Никой не знае нищо за нея. Само, че е похарчила много пари за къщата.

— Ето, видя ли?

— Какво?

— С кого е харчила парите?

— Не знам. Допускам, че с ремонтната фирма. — Остави чашата с чая си и си записа в бележника. — Това не е най-лошата ти идея.

— Благодаря ти. Да се върнем на Кунео.

— Винаги стигаме до Кунео.

— Да, така е. Обвиняваш ли ме?

Глицки се замисли над въпроса продължително.

— Не — каза той най-накрая и сдъвка още малко лед. — Само че бих го направил по-хитро.

— Как например?

— Просто ще блокирам достъпа му до нея. Той работи нощем, нали? Ще се постарая да взема показанията й през деня. Така няма да има причина да се вижда с нея отново.

— Може би не му трябва причина.

Глицки обаче поклати глава:

— Не, той няма да задълбочи нещата, ако не я вижда по служба.

— Сигурен ли си?

— Чувал съм слухове. Такъв му е стереотипът.

— Значи и преди е правил подобно нещо?

Свиване на рамене, след това кимване.

— При това не на всички им е било неприятно. Магията на униформата, въпреки че той не носи униформа. Марсел ми каза, че Кунео е имал връзка с психоложката си, след като е престанал да се среща с нея служебно.

— Будалкаш ме.

— Де да беше така! Очевидно той смята, че няма нищо нередно да опита или да покаже на една свидетелка, че я намира за привлекателна.

— Някой от тези случаи да е документиран?

— Имаш предвид като нападение или тормоз? Не. Те са били съгласни.

— Значи той действа с оная си работа. Извинявай.

— Поне с нея.

Двамата мъже замълчаха, за да се нахранят. Глицки свърши пръв и дъвчеше лед, когато каза:

— Ще се срещна с него — ченге с ченге. Ще му съобщя какво е казала и той вероятно ще се опита да бъде по-дискретен.

— Ще се направиш на негов приятел.

— Точно така. Ще го държа под око.

Харди преглътна омара си и навири чашата с бира.

— Чувал съм и по-лоши планове. Само че преди това искам да си направиш една услуга.

— Каква?

— Пусни записка към досието на случая.

В два часа Кунео думкаше на фона на музиката на Бийч Бойс. Не че Денис Уилсън беше рок барабанист от ранга на, да кажем, Чарли Уотс от Стоунс или на някой от момчетата от известните банди, обаче той целият настръхваше от думкането му, а понякога Кунео искаше да свири силно и високо, а не хубаво. Тъкмо остави чинелите да заглъхнат на края на „Помогни ми, Ронда“, когато някой почука на входната врата.

— Един момент!

Беше бос, целият бе плувнал в пот и беше облечен с потник и със светлозелени къси гащета. Живееше на такова място, че не го посещаваха много хора, затова почукването го озадачи. Освен това бе полицай от доста време — тринайсет години, — и непрекъснато мъкнеше със себе си бремето на известна параноя. Кобурът с пистолета му беше провесен на облегалката на един от кухненските столове и той прескочи двете стъпала дотам и се озова с оръжието в ръка само две секунди по-късно.

— Секунда — провикна се той. — Идвам.

Само че преди това дръпна лекичко тънките завеси във всекидневната и надникна навън. На циментовата площадка, която представляваше предния му двор, беше паркирана служебна кола, а зад волана й седеше униформен шофьор. Той дръпна пердето още повече, долепи очи до прозореца и видя Глицки, застанал спокойно на площадката пред къщата му, затова остави пистолета върху телевизора и отиде да отвори вратата.

Глицки подхвана разговора приятелски и направи жалък, но вероятно искрен опит да се усмихне.

— Съжалявам, чете безпокоя, инспекторе, обаче не знам дали съобщенията ми стигат до теб, а трябва да сме в синхрон по отношение на случая с Хановър. Положението се нажежава твърде бързо. Нещо против?

— Не, разбира се. Идеята е добра. — Изненадан, Кунео се извърна наполовина към дневната си. — Тъкмо се упражнявах. Все още не съм прослушал съобщенията си. Предполагам, че снощи сме се разминали. Отбих се в кабинета ви.