Джон Лескроарт - Мотивът

— Кой печели? — попита той.

Пълният мъж с лице към него го погледна и не показа никакво учудване при вида на едрия, облечен в униформа чернокож полицай, застанал на вратата на кабинета му.

— Глен — отговори той с дрезгав от усилието глас. — Но няма да е задълго.

— Ха! — Глен дори не се обърна да го погледне.

Глицки влезе в стаята и каза:

— Опитвам се да намеря една кола.

— Имате ли разрешително?

— Да.

— Добреп. — Пълният мъж сложи едно „п“ накрая на думата, което произнесе с подчертано издишване, сякаш сричката все още не бе свършила. Остави картите пред себе си. Със свистящи гърди се надигна от мястото си и се измъкна иззад бюрото си. Пътем протегна ръка и се представи:

— Хорас — след което продължи към външния кабинет. — Изчакайте тук. Гледайте го да не мами!

— Ха! — отново възкликна Глен.

Хорас се настани зад едно от бюрата отпред, размърда мишката и изчака екранът да се проясни.

— Кой е регистрационният номер?

Глицки му го каза. 4MDC433.

Пръстите на Хорас се раздвижиха. Зачака, вперил поглед в екрана, а мъчителното му дишане приличаше на звука на ковашки мях. След малко той кимна.

— Да. Мерцедес С клас, 130 нали?

— Точно така.

— Провървя ви. Прибрали са го тук. На място Н–49. Ваша ли е колата?

— Не, на една жертва.

Хорас издаде състрадателен звук на фона на дрезгавото си дишане. Приведе се по-напред и се взря в екрана с присвити очи:

— Мишел Дамиен? Той добре ли е?

— Жена е. И е мъртва.

— Хей, Хорас, ще играеш ли или какво? — разнесе се глас от другата стая.

— Ще ти дам аз едно какво. Чакай малко де! — Поклати глава заради нетърпението на противника си и отново се обърна към Глицки: — Добреп, какво искате да направите с колата?

— Само да я огледам. Да проверя дали не е оставила в нея нещо, което да ни помогне да идентифицираме убиеца й. — Дръпна се от входа и застана близо до Хорас, откъдето можеше да вижда екрана. — Пише ли откъде сте я вдигнали?

— Разбира се. От номер 200 на Единайсето авеню.

— Там е живяла.

— Ето видяхте ли! — Хорас се приведе напред и прокара ръка по пълното си лице. — Вътре няма нищо, което не означава, че някой не е откраднал нещо. Означава, че не е имало нищо, когато са я докарали тук.

— Добре — каза Глицки, — може ли да ви помоля да ми принтирате едно копие от доклада?

— Разбира се. Само секунда.

За каквото и да потрябва, помисли си Глицки. Само днес бе добавил към досието на Д’Амиен, което си правеше, шейсет и няколко страници от Американската банка. Просто за изчерпателност. Щеше да е глупаво да се отказва от тази практика сега.

Хорас извади листа от принтера до рецепцията и му го подаде. Хвърли на Глицки последен поглед и явно остана доволен, защото с много усилия прекоси отново външния офис до един бял отварящ се панел, с дължина около метър и осемдесет, и отдолу се показаха номерирани кукички, на повечето от които висяха връзки ключове. Взе връзката от Н–49, върна се и я подаде на Глицки.

— Имате ключовете? — учуди се Глицки. — Тя е оставила ключовете в колата?

— Не. Когато колата остава тук толкова дълго, без да я потърси никой, обикновено се продава на търг, а това означава, че ни трябват ключовете. Преди време при нас работеха на щат няколко ключари, обаче това беше много отдавна. Въпреки това би трябвало с тези да успеете да отворите. Вътре е, на две трети от разстоянието. Мястото е номерирано, така че няма как да пропуснете. Ще ви светна. Върнете ми ключовете, когато приключите. Свършвам работа в пет и половина, така че гледайте да е преди това. Или елате пак утре.

Глицки погледна часовника си. Разполагаше с четирийсет и пет минути.

— Трябва да свърша днес. Благодаря — каза той.

— Ами ако той не я призове като свидетел? — Глицки имаше предвид Тереза Хановър. Намираше се в кабинета на Харди и хвърляше дартс — Харди, изтощен, но все още под въздействието на адреналина и на възбудата, понеже смяташе, че е разбил всички свидетели, седеше странично на ниското канапе, разположено перпендикулярно на бюрото му.

— Трябва да я призове. Тя ще говори за мотива. Съдебните заседатели трябва да чуят колко много е искала парите Катрин, при това от собствената й симпатична свекърва. Това направо ще им разбие сърцата.

— И тогава какво?

— Тогава по време на кръстосания разпит ще представя алтернативната ни теория. Собствения мотив на Тереза, не по-лош от този на Катрин, липсата на алиби, присъствието й на пожара, пръстена и касовото плащане за колата, плюс каквото сигурно открива Уес в този момент.