— Ранчото Ривър — отговори Лий.
Онзи не продума нищо в първия момент. Седеше и го зяпаше, сякаш изобщо не го бе чул. След това се наведе напред:
— Ранчото Ривър ли казахте?
— Точно така.
Калтроп замислено сви устни.
— Виж ти, виж ти… Това се казва новина. Мога ли да запитам от кого го купихте?
— Филип Макгий от Хелена.
— Филип Макгий. Бихте ли ми показали документите?
Лий извади от ризата си дълъг мушамен плик и му го подаде.
— Седнете, моля, седнете, мистър Лий. Къде отидоха добрите ми обноски? — той разгърна документите и ги прехвърли набързо. Подреди ги върху бюрото си и после внимателно ги изчете. — Мили боже… — измърмори накрая.
— Някакъв проблем ли има, мистър Калтроп?
Агентът го погледна и въздъхна. После бавно сгъна листите, остави ги настрани и извади от едно чекмедже бланки за регистрация.
— Няма проблеми с продажбата, мистър Лий. Изглежда съвсем редовна. Платили сте двайсет и седем хиляди и петстотин долара, така ли?
— Да.
— Не са ви излъгали с цената — въздъхна той отново. — Това е съвсем справедлива сума.
— Тогава какво ви притеснява, мистър Калтроп?
Мъжът спря за момент попълването на формулярите.
— Проблемът, мистър Лий, евентуалният проблем, се крие в обстоятелството, че някой друг се канеше да купи тази земя. Всъщност този някой вече изпрати своето предложение до „Чикаго Юнион“.
— И какво ме засяга това?
— Нищо, наистина. Просто сте имали късмет да налетите на Макгий в Хелена и така да сключите сделката с техния агент на място. Мисля, че сте голям късметлия.
— Има ли му нещо на имота?
— О, не, всичко с него е наред. Имате много хубави сгради там, горе — доста над средното ниво, бих казал, — и още три хиляди акра земя заедно с тях. Е, разбира се, не е много голямо ранчо, що се отнася до пасища, но земята си я бива.
— Е, тогава? — успокоен, Лий седеше и гледаше агента право в лицето. Явно той още не бе свършил.
— Работата е там, мистър Лий, че имотът ви се нарича Ривър, понеже е разположен от двете страни на северния ръкав на Райфъл Ривър и стига чак до водопадите.
Лий просто седеше и слушаше.
— Вижте, на практика вие сте собственик на реката, дявол да го вземе! Притежавате правата за плаване по нея. Ако решите да я преградите, никой от съседите ви не би могъл да направи нищо, за да ви попречи, поне законно.
Лий се понаведе. Тъмносивите му очи изглеждаха почти черни на тази светлина.
— А предишния собственик? Някой да се е страхувал, че може да се възползва от правата си?
— Ами не. Но пък Томпкинс бе стар човек. Всичките му роднини живееха далеч, или бяха умрели. Бе тих човек. Не би създал проблеми на никого. Всички го знаеха…
— Как тогава чикагската фирма се сдоби с ранчото?
— Томпкинс им дължеше пари. При игра на карти бе заложил парите от зърнената реколта, така че онези момчета пипнаха стария глупак здраво и след смъртта му сложиха ръка на имота.
Лий се изправи. Като повечето поземлени агенти, и този бе доста бъбрив.
— Благодарен съм ви за информацията. Колко ви дължа за регистрацията?
Калтроп също се изправи и му върна документите.
— Ще ви струва хиляда и петстотин долара. И трябва да ви кажа, мистър Лий, че за реката ще се наложи да се споразумеете с вашите съседи. Повечето от тях са свестни хора.
Лий взе копията от нотариалния акт и регистрацията, пъхна ги в плика и отново го мушна в ризата си.
— Имам още няколко въпроса — каза той.
— Да — агентът го изпрати до вратата.
— Първо, кой искаше да купи мястото?
Калтроп се поколеба.
Лий мълчеше и го гледаше.
— Ами… Мисля, че бе Ащън. Той е собственик на ранчото Фишхук. На изток граничи с вас, мистър Лий.
Той кимна.
— Още нещо. Не бих искал да обсъждате моите дела с други хора, така както направихте днес пред мен.
Едрият посредник се изчерви. За момент изглеждаше, че ще добави нещо, но после се отказа.
Когато Лий протегна ръка, за да се сбогува, той я пое мълчаливо, после се обърна, върна се в стаята и затръшна вратата.
Пъпчивият чиновник все още пишеше нещо, седнал на високия си стол.
— Кажи, момче…
Той го погледна.
— Кажи ми къде в града мога да намеря най-чистото легло и най-добрата вечеря?
Хлапакът се замисли за миг, засмукал края на писалката си.
— Ами… Най-приятното място за нощуване е хотелът на мисис Волтуит. А и тя е добра готвачка. Или пък може да отидете в „Аркадия“. Приготвят вкусна вечеря… — подсмихна се хитро той. — Освен това там са най-хубавите момичета в града.
Читать дальше