Рой Лебо - Реката на смъртта

Лий се съблече и провеси елека и ризата си на огледалото така, че да попречи на евентуалните любопитни погледи.

— Не обичам да правя театър на разни перверзни типове — обясни той. Забеляза, че двете жени си размениха многозначителни погледи. Огледалото бе с двойна видимост — проява на внимание и грижа за удоволствието на постоянните клиенти-воайори.

— Съблечете си дрехите, дами.

— Плаща се допълнително, ако свалим всичко — каза по-възрастната.

— Не, не е така — отговори Лий, като продължаваше да се усмихва. — Да не би да си търсите белята? — Стоеше гол, хванал в ръка портфейла и колана, на който висеше пистолетът. Усмихваше се, но в усмивката му имаше нещо особено. Очите му бяха студени като лед. Той обичаше винаги да получава най-доброто срещу парите си.

По-възрастната сведе очи и нервно прехапа устни.

— Не, не искаме.

— Ами хайде тогава, хубавице — каза й Лий. Усмивката му се бе стоплила отново. — Аз не съм грубиян.

Тя въздъхна и започна да се съблича. Полуиндианката я посдедва. Лий отиде до стената и закачи колана с оръжието си на таблата на леглото — така колтът щеше да му е подръка. Хвърли портфейла си на масата, за да го вижда добре.

После се опъна на леглото — хубаво, удобно легло с пухен дюшек — и загледа събличащите се жени.

Вече бяха стигнали до корсетите си, когато на вратата се почука. По-младата отиде да отвори и Лий видя дебелата стара индианка в опърпана рокля от еленова кожа, която бе дошла да вземе поръчката.

— Шампанско, Грейс, и кажи на Хенри да избере по-газирано.

Запомнила бе. Умна уличница.

Бяха вече напълно съблечени.

Индианката имаше къс и широк торс, закръглени едри бедра, които завършваха със задник, приличащ на два меки, блестящо-кафяви балона. Като при повечето индианки по пубиса й нямаше много косми. Имаше хубав кръгъл корем и големи тежки гърди с тъмни като маслини връхчета. Дългото пътуване далеч от цивилизацията бе изострило обонянието му така, че Лий можа да долови миризмата й.

Това бе миризма на пушек — плътна и тежка. Миришеше на пепел след дъжд. Членът му набъбна само като лежеше и се опиваше от уханието й.

Момичето явно го харесваше. Или поне нещо в него й допадаше, може би седемте долара, защото се усмихна свенливо, когато усети погледа му.

Лий се обърна към другата проститутка и се изсмя силно, понеже видя, че и тя се бе вторачила в индианката с не по-малко жаден поглед.

Със сигурност бяха любовници.

— Хубава е, нали? — каза Лий на по-възрастната. В гласа му нямаше и следа от подигравка.

Жената се изчерви и не каза нищо. Нея също я биваше. Висока, стройна като сърна, със снежнобяла кожа — много гладка, но белязана на места от едва забележими гънки и светлосини венички, каквито тялото на жената получава с годините от усилена работа, раждания и правене на любов.

Лий винаги бе харесвал тези белези върху женското тяло. Те бяха свидетелство за преживяното — в тях нямаше нищо грозно. Хареса и дългите й крака с фини тънки кости. Катеричката й бе обрасла с гъсти, светлокафяви косми като коремчето на видра.

Усещаше и нейната миризма. Парфюм, май че теменужки. И пот, съвсем лек примес на пот. Миришеше точно както трябва.

— Ама и ти си хубавица, сладурано. — Тя леко се усмихна. — Мислиш ли, че двамата можем да направим твоята красива тъмноока приятелка щастлива?

Тя се изчерви. Интересно колко срамежливи могат да бъдат понякога курвите. Лий протегна ръце:

— Елате тук, хайде, елате при мен, момичета.

Кикотейки се, индианката с подскок се хвърли на кревата. Гърдите й се залюляха тежко. Посегна и стисна нежно члена на Лий.

Имаше меки, горещи, малки ръце.

Той я прегърна. Странно колко малко мъже си правят труда да бъдат мили с жените в леглото, когато това им харесва най-много от всичко. Държа я в силните си ръце, докато индианката не застена от удоволствие и после се протегна, за да привлече по-възрастната към тях в кревата. Усети, че тя е странно напрегната. Сигурно защото бе разкрита нейната необичайна любов а ла Сафо.

Лий я обърна към себе си, гушна я като новородено жребче и я целуна по ухото. После леко я гризна по крайчето на ушната мида като при това издаваше нетърпеливи звуци. Тя се разсмя и направи опит да се измъкне, но не особено настоятелно.

— Как се казваш, хубавице? — попита той, без да спира да гризе ухото й.

— Филис.

— Отива ти. Хубаво име.

— Леле мале, ти си бил голям романтик — каза тя, но не изглеждаше недоволна.