Рой Лебо - Реката на смъртта

Тя се бореше под него, с движения обратни на силните бързи удари на члена му в нея. Вече бе ужасно мокра отдолу. Всеки път, когато влезеше в нея, се чувстваше влажен, мляскащ звук. През всичкото това време жената не оставяше момичето — езикът й работеше усилено.

Момичето тихо свърши, рязко извивайки се под тях, протегнало и двете си ръце назад, за да хване косата на Филис и да я притисне по-силно към себе си. Краката му се разтърсваха от спазмите на върховно удоволствие. Лий усети, че също е готов да се изпразни. Плъзна ръце надолу от слабините на Филис към дългите мускули на бедрата й. Яздеше я като кобила.

Тя изкрещя и той мощно се изпразни в нея, сякаш проникнал в двете жени едновременно. Беше толкова хубаво, че чак болеше. Стисна зъби от удоволствие.

После всичко свърши, отшумя…

Лий се отпусна върху двете, прегръщайки ги едновременно. Миризмите на пот, парфюм, сперма и соления, морски аромат на добре обработена вулва се бяха смесили в едно.

Малко по-късно той седеше, облегнат на възглавниците между двете жени, и пиеше чаша шампанско.

Не бе особено добро — просто слабо вино, газирано от бармана, — при това се бе стоплило доста, докато свършат. И все пак имаше дяволски приятен вкус.

— Ти си лош човек — измърка Филис, докато се наместваше по-удобно в гънката на дясната му мишница.

— Не, вече не съм — отговори Лий.

— Много си лош — обади се от другата му страна и индианката. Наведе се и го ухапа по рамото, при това доста силно. Имаше здрави бели зъби.

Сега до него лежаха две задоволени курви. Само глупак би се разнежил от проститутки. Но единствено напълно отчаяният човек би могъл да играе глупак от време на време.

Той въздъхна и се измъкна измежду тях.

— Къде е гърнето?

— Под леглото — каза Филис.

Лий го измъкна и с гръб към жените изпразни мехура си.

— Истински джентълмен — изкиска се Филис към индианката, която й отговори със същото.

Лий се облекчи, изтръска последната капка от члена си и се наведе, за да избута цукалото обратно под леглото.

Именно в този момент се чу писък на момиче.

Идваше от съседната стая.

Преди крясъкът да се повтори, Лий вече стоеше изправен до кревата, напрегнато стиснал колта си в ръка.

Двете жени лежаха, без да мърдат.

Писъкът раздра тишината отново. Това не бе бесният крясък на пияна проститутка. Това беше вик, изпълнен с ужас. Лий беше чувал и преди жена да пищи така. Това бе станало в Олд Мексико. Миг по-късно тя вече бе с прерязано гърло.

Без да мисли, той започна да заобикаля леглото. После си даде сметка какво прави и спря. Беше дошъл в тази долина, за да си създаде дом — не желаеше да се забърква повече в неприятности.

После чу тропот, звукът идваше съвсем отблизо — от коридора. Изведнъж крясъкът рязко спря.

Филис лежеше в кревата по-бяла от чаршафите. Плачеше безгласно. Индианката я галеше по главата, за да я успокои.

Някой извика във вестибюла нещо, което Лий не можа да разбере. Последва шум от боричкане, а след това изстрел.

Прозвуча така, сякаш пред самата им врата избухна динамит, Филис изпищя и закри очи.

Лий се хвърли към дрехите си и бързо започна да се облича. Щеше да има големи неприятности в тоя бардак, много големи. Не трябваше да го сварват гол.

Той закопча панталона си, напъха ризата в него и облече елека. После се втурна към другия край на леглото и нахлузи чорапите и ботушите си. Грабна портфейла от масичката, мушна го в джоба на елека, закопча колана си и се наведе, за да целуне бързо по бузата плачещата Филис.

— Не се тревожи, миличка. Вече се свърши.

Тръгна към вратата. Колкото по-бързо се измъкнеше от „Аркадия“ и се озовеше отново в хотела на мисис Болтуит, толкова по-щастлив щеше да бъде. Вече знаеше къде е задният изход, слава богу!

Излезе в коридора и се изправи лице в лице с проблема, при това проблем, потънал в дим.

Дебелият сводник, който ги бе посрещнал на площадката, сега лежеше полусвлечен върху отсрещната стена. Май береше душа. Дясната половина на лицето му сякаш бе отнесена от удара на железен ковашки чук. Нямаше много кръв, но това правеше раната да изглежда още по-зловеща. Само смазани кости и месо. Дясното му око липсваше — явно в резултат на същия удар. Пушката му се търкаляше на пода до него. Беше се оказал прекалено бавен!

Лий отново чу момичето да плаче. Звукът идваше от голямата предна зала. То сякаш се молеше, просеше нещо. Гласът бе на малко момиче, почти дете.

Знаеше, че прави грешка. Беше му ясно, че не бива да се забърква. Пределно ясно.