Рой Лебо - Реката на смъртта

След като излезе от банката, Лий се разходи до хотела на мисис Болтуит. Някакви мъже, които приличаха на коняри или дребни търговци, седяха в тъмното на стълбищата, пушеха лули и пури и наблюдаваха минувачите, които пееха.

Лий мина покрай тях и влезе през бялата предна врата. Във фоайето на малкия хотел имаше само една маса и стара пейка, сложена до тясно и стръмно стълбище. Отзад, откъм кухнята, идваше миризма на пържено месо. Тръгна натам.

— Трябва да е сухо! — прогърмя женски глас — глас на едра жена. — Сухо!

— Добре де, добре! — това бе Тим Бап. Явно старецът взимаше първия си урок по готварство.

— Вие пък сега какво искате? — една висока, грозна жена с конска физиономия и студени сиви очи се обърна към Лий, когато той влезе в кухнята. Тиган с пържоли цвърчеше върху широкия, черен котлон.

— Ако ви трябва стая, идете отпред Ейбъл да ви регистрира, ако искате да вечеряте, вече е твърде късно.

— Здрасти, мистър Лий — поздрави го Бап.

— А — каза тя, — значи вие сте приятелчето, дето ми натресе тоя стар глупак! Да ме вземат мътните, ако може да нацепи достатъчно дърва, че да ми плати за изгубеното време.

Говореше с ясен канзаски акцент. Лий го бе чувал много пъти в миналото. При това бе доста цинична. Изглежда, бе преживяла трудни времена: излъчваше някаква сурова тъга. Бивша курва, станала почтена на стари години.

— Ами тогава го карай да остъргва загорели тигани — предложи Лий и се настани до кухненската маса.

— Междувременно, мисис Болтуит, смятам да опитам една от готовите пържоли.

За миг му се стори, че дебеланата ще се пръсне от гняв. После тя застина и се вторачи в него.

— Ти пък кой си, мама му стара? — попита го тя.

— Един от новите заселници в тази долина, госпожо Болтуит. При това гладен.

Тя му хвърли дълъг, изпитателен поглед, сетне неохотно даде съгласието си.

— Нахрани го — нареди на Бап — и, за бога, следващия път, преди да започнеш да пържиш пържола, я изсуши. — После се изнесе от кухнята.

— Накара ме да мина през самия ад, мистър Лий — каза Бап, бърникайки и дрънчейки с нещо по печката. Бодеше пържолите с една вилица с дълга дръжка. — Тая стара вещица е направо божие наказание и няма как да се спасиш от нея.

— Пържолите са готови, Бап. Можеш да ми викаш просто Лий, без мистър. И, да не забравя, заведи конете в конюшнята за тази вечер.

— Добре, добре — старецът изглеждаше сгорещен и раздразнен. Забоде една от цвъртящите пържоли, пльосна я в плоска дървена чиния, понесе я с двете си ръце, както баща новороденото си дете, и му я сервира.

Пържолата бе жилава като щавена кожа. Дъвчейки упорито, Лий бе успял да я изяде наполовина, когато конската глава на мисис Болтуит се подаде на кухненската врата.

— Жилава е, нали? — с известно задоволство попита тя.

— Не е лоша — отговори той.

— Не е лоша ли? — смехът й бе дълбок и цвилещ. — Как пък не!

— Има ли достатъчно подправки? — попита Бап с надежда в гласа.

— Вкусна е колкото конско лайно — изхили се мисис Болтуит. Явно имаше доста грубо чувство за хумор. — А колкото до вас, мистър Лий, ако искате стая, имате я. Е, на втория етаж, отзад. — Главата й отново се скри. Беше си отишла.

— Проклета стара вещица — рече Бап.

След пържолата и чашата кафе, приготвено от Бап — при това доста по-добро от пържолата — Лий получи парче от прасковения пай на мисис Болтуит. Може и да беше дръпната дърта кранта, но умееше да готви. Сетне излезе от хотела, мина покрай пушещите мъже на стълбите — те го изгледаха с голямо любопитство и тръгна надолу по улицата.

„Аркадия“ бе най-голямата кръчма в града, но изглеждаше по-скоро като административна сграда. Лий я обиколи веднъж, за да се отпуснат схванатите му от дългата езда мускули. Провери задната врата и стълбището по стар навик. Винаги държеше да знае къде е задният изход — особено на място, където можеше да стане напечено.

Когато изкачи главното стълбище и бутна летящата врата, бе блъснат грубо от трима излизащи дървосекачи. Вътре бе претъпкано. Въздухът трептеше от виковете на тълпата — мъже и жени. В широката зала с нисък таван миришеше на разлято уиски, пот, повръщано, бира и евтин, парфюм.

Лий се дръпна от вратата и се огледа. Отзад някой свиреше на пиано и барабани. Мелодията бе заглушавана от силни крясъци и спорове, от тропота на ботуши по дървения под. В средата танцуваха десетина двойки, които се въртяха постоянно и се блъскаха една в друга.

Масите за игра на карти бяха наредени покрай лявата страна на залата. По-нататък имаше и маси за покер. Барът бе отдясно.