Рой Лебо - Реката на смъртта

Лий видя, че Ребека Чейс стои на тротоара пред банката малко по-надолу от тях. Говореше с някакъв мъж, яхнал изкалян кон. На главата му се мъдреше цилиндър и беше облечен в жълто палто.

В следващия момент Лий забеляза, че това е Тод Фипс.

Трябва да бе яздил цяла нощ, за да се върне толкова бързо от дърварския лагер.

— Да се връщаме? — промълви Беатрис.

— Не — каза Лий. — Само ще прекосим от другата страна на улицата. Не поглеждай към тях.

Докато слизаха от тротоара, той видя, Че Ребека се взира в тях. Бяха стигнали средата на улицата, когато Фипс изкрещя:

— Хей ти там, Лий! Чуваш ли ме, дявол те взел!

Лий се спря и се обърна, Фипс бе слязъл от коня си. Палтото му също бе окаляно. Лий чу Ребека да го моли: „Недей, Тоди!“

— Лий, Лий, арестуван си за убийство! — викаше Фипс. — Вдигни ръце и ела тук!

Хората по улицата бяха спрели и гледаха. Някакъв мъж се опитваше да набута една жена в близкия магазин.

— Стой далече от мен — нареди Лий на Беатрис и я изблъска настрани от себе си.

— Смол започна пръв, Фипс! Той първи извади оръжие срещу мен!

— Горе ръцете, дявол да те вземе! — изкрещя в отговор Фипс и тръгна към Лий.

— Махам се вече от града, мамка му!

Фипс още не бе стигнал до Лий, а вече заметна палтото си назад, за да му е подръка оръжието.

— О, Тоди, Тоди, недей! — изкрещя тогава Ребека. — Това е Франк Лесли! Бъкскин Франк Лесли! Той ще те убие! Ще те убие, Тоди!

Фипс спря — беше на около четиридесет крачки от Лий. Стоеше насред улицата, заметнал палтото си назад, и зяпаше Лий така, сякаш никога преди не го беше виждал.

Някакъв мъж извика нещо в далечината.

— Спокойно, Фипс! — изкрещя му Лий. — Не искам да си навличам неприятности с теб — това беше краят.

През следващите петдесет години, всеки път, когато видеха Лий и Беатрис, хората щяха да казват:

„Ето го онзи гаден убиец и неговата курва!“

Страшно му се искаше да убие Ребека Чейс на място.

— Лий… — лицето на Фипс бе побеляло.

— Отивам си от долината, Фипс. Няма защо да се биеш с мен…

Фипс само стоеше и го зяпаше. Бедното копеле не знаеше какво да прави. Всички го гледаха.

Лий бавно се обърна, направи няколко крачки, хвана Беатрис за ръката и полека започна да се отдалечава. Лявото рамо адски го болеше, въпреки че не бе мърдал ръката си изобщо, дори не я бе измъкнал от превръзката.

— Франк Лесли! — изкрещя някакъв мъж надолу по улицата. Наоколо хората бягаха напред-назад едни се опитваха да се скрият, други искаха да се приближат, за да виждат по-добре.

Вероятно именно това накара Фипс да се реши.

Ребека изпищя.

Лий избута с всичка сила Беатрис настрани и се извъртя наляво, за да се отдалечи възможно най-много от нея. Когато отново се обърна, я видя, че пада на земята.

Всичко това отне време.

Първият куршум профуча покрай гърдите му и го остави без дъх. Лий застана лице в лице с Фипс.

Фипс стоеше много изправен, с протегната напред ръка; държеше го под прицел, но това не му помогна.

Лий го простреля в корема, като даже чу тъпия звук на проникващия в човешката плът куршум.

Фипс направи крачка назад, но не го изпусна от прицел и стреля. Куршумът профуча покрай ухото на Лий.

Помощник-шерифът се целеше в главата му.

Лий пак стреля в корема на Фипс, но не уцели. Разстоянието беше прекалено голямо.

Той се хвърли на земята, като удари рамото си лошо. Помощник-шерифът стреля отново. Куршумът мина над главата на Лий и разби витрината на магазина отзад. Чу се характерният, силен звук от счупено стъкло.

Лий се прицели внимателно и пак стреля право в корема на Фипс.

Фипс не беше като Джордж Смол.

Той изпищя като жена, хвърли револвера си и се обърна. Пристъпяйки едва-едва, Фипс тръгна към тротоара, където стоеше Ребека. Държеше се за корема и крещеше. Вторият куршум го бе разпрал. Между пръстите му се виждаше нещо розово и синьо — червата му.

Когато стигна до тротоара, Фипс седна в прахта. Вече не вдигаше никакъв шум.

— Лий! — това беше Беатрис.

Лий й махна да си стои на мястото и пресече улицата.

Надвесена над Фипс, Ребека скимтеше и пищеше.

Когато видя приближаващия се с пистолет в ръка Лий, тя се хвърли пред Фипс като птица, която брани малките си, и започна да пищи, извила заплашително пръстите си с остри нокти.

Лий пъхна револвера си под мишницата, която го болеше, хвана жената за косата и я блъсна в прахта. След това пристъпи към Фипс. Помощник-шерифът ококори очи срещу него като бебе. Вътрешностите му се бяха изсипали в скута.