Рой Лебо - Реката на смъртта

Когато сутринта стана от кревата, в първия момент Лий загуби равновесие, но това веднага премина. Извади ризата си от гардероба и видя, че Беатрис е зашила дупката от куршума на рамото така, че тя почти не личеше.

Момичето влезе точно когато Лий се опитваше да си обуе ботушите и се наведе да му помогне.

— Снощи Тод Фипс отиде до лагера на дърварите — каза му тя. — Ще се върне утре.

— Умори ли се да се грижиш за мен, Беатрис?

— Мислех си да те откарам с каруца до ранчото ти днес…

— И да ме измъкнеш от града — той й се усмихна. — Кога каза, че трябва да се върне фипс?

— Май че утре следобяд.

— Тогава ще си тръгна сутринта, става ли?

Тя кимна и му обу и левия ботуш. За момент остана коленичила с ръка върху обработената кожа, стоеше и го гледаше. Докато се бе мъчила да го обуе, от дългите й кафяви коси се бе измъкнал един кичур, който сега свободно висеше надолу.

Лий се наведе и нежно я целуна по устата.

— Благодаря ти, Беатрис, за всичко!

После те слязоха за закуска.

Пасторът, за който бе споменала мисис Болтуит, вече бе седнал в кухнята, за да хапне. Освен него там имаше още двама търговски пътници. Единият бе сложил куфарчето с мострите до стола си.

Лий им каза „Добро утро“ и в отговор получи кимване с глава от единия търговец. Другите двама мъже предпочетоха да замълчат.

Закуската се състоеше от бекон, палачинки и малини с мед. Известно време те само ядяха, без да си говорят.

Мисис Болтуит влезе и отиде до печката, за да смели и приготви още кафе.

След това пасторът — дребен плешив мъж с прашен костюм — сложи вилицата в чинията си и със скърцане избута стола си назад.

— Няма да седя на тази маса повече — високо каза той и излезе от стаята. Търговският пътник с куфарчето стана и го последва. Другият мъж остана на мястото си и свел глава над чинията си, продължи да яде.

— Заради мен губите клиенти — обърна се Лий към мисис Болтуит.

— Да вървят по дяволите! — отговори тя, но червеното й лице изразяваше силно безпокойство.

— Кажете ми — обърна се Лий към нея — какво се говори в града за последното убийство?

— Никой не му обръща внимание — побърза да каже Беатрис.

— Кажете ми! — настоя Лий, като гледаше мисис Болтуит.

— Божичко! — възкликна тя, сложи кафето на печката. — Защо трябваше този Джордж Смол да е толкова стар…

— Разбирам… — каза Лий.

— Той беше един мръсен убиец! — вметна Беатрис.

— Така е, миличка — съгласи се мисис Болтуит. — Сигурна съм в това. Чух, че идвал от Мисури, сигурно е приятел на онова животно, Куантрел. Но хората тук не обичат в техния град толкова често да стават убийства.

— Лий утре се връща в ранчото си и няма да безпокои никого повече — каза Беатрис.

— Това ще бъде най-доброто — мисис Болтуит дойде при тях и им наля прясно кафе. Тя и Лий се спогледаха над главата на Беатрис. Този поглед идваше сякаш от миналите дни, от предишния живот, който и двамата познаваха добре. И в него се четеше само едно — „Внимание, неприятности!“

На Лий му се щеше да се поразходи с Беатрис след закуска — може би да отидат до реката и да почетат там, или пък да си устроят малък пикник. Вместо това обаче той се качи пак в стаята си и прекара остатъка от деня в леглото, четейки останалите стати в „Харпърс Уикл“.

Не слезе в кухнята нито за обяд, нито за вечеря.

Беатрис му донесе храната в стаята. Тя му каза че пасторът не дошъл за обяд, но че мисис Болтуи приготвила любимия му пай с равен за вечеря; той не устоял на изкушението и се появил в кухнята, за да си хапне.

Тази вечер, след като отнесе чиниите, Беатрис се върна в стаята на Лий, съблече се и легна при него. Това беше най-хубавата им нощ заедно въпреки болките в рамото му.

На сутринта Лий се събуди рано, нетърпелив да си върви. Тревожеше се за ранчото и конете. Бе отсъствал цели три дни. Бап и останалите сигурно вече се тревожеха и се чудеха какво да правят. Оттук нататък щеше да се наложи някой от тях да ходи до града за продукти и изобщо за всичко, от което имаха нужда. Няколко месеца Лий трябваше да стои настрана от Крий. Ако направеше така, то може би след време шумът щеше да поутихне и след няколко години хората щяха да са забравили за какво е била цялата дандания.

Стана толкова рано, за да избегне срещата с Фипс. Не хранеше никакви илюзии за него — ако му се наложеше да се бие с помощник-шерифа, това щеше да бъде краят му — какъвто и да е изходът от борбата. При това не беше сигурно, че Лий ще спечели. Вярно, че дясната му ръка беше цяла — но всичко останало по него не беше наред.