Рой Лебо - Реката на смъртта

Мисълта за това го възбуди.

Смол май беше прав — Лий заслужаваше да умре.

Но той бе жив — лежеше и си мислеше за всичко това, докато Смол най-вероятно вече бе затворен в дървен ковчег. Джордж Смол повече никога нямаше да види изгрева на слънцето. Нито пък щеше да вдъхне свежия планински въздух. Край на земните удоволствия за него.

Човекът бе защитавал една благородна кауза, а сега лежеше в ковчег. Такъв беше животът!

През целия ден Беатрис идваше да го навестява. Рано привечер мистър Мартин дойде да види как е раната му.

— Заздравява чудесно и „не мирише“, както би казал някой хирург от времето на дядо ми — той извади чиста превръзка от кошницата си и смени стария бинт. — В онези дни, разбира се, никой хирург не би и помислил да поздрави с кимане на глава дядо ми, ако го срещне на улицата. Никое уважаващо себе си семейство в града не би се унижило да си има работа с един прост лекар. Не ги считаха за по-добри от бръснарите. Човек ги вика, когато има нужда от тях, и толкова — той свърши да превръзва рамото му.

Мисис Болтуит надникна през вратата:

— А, мистър Мартин — каза тя. — Стори ми се, че ви видях да влизате. За вечеря има пържола и пържени картофи, ако смятате да оставате.

— Може и да остана, защо пък не…

— Мисис Болтуит — намеси се Лий. — Пишете вечерята на мистър Мартин на моята сметка. И прибавете допълнително парче пай към нея.

— Е, не е необходимо — каза Мартин. — Въпреки че това е добра отплата за такъв аматьор-доктор като мен. Мария, за бога, къде намери тази рокля?

Мисис Болтуит изглеждаше поласкана от въпроса.

— О, тя е много стара, господин Мартин. От едно време, от дните в Сейнт Луис.

— Скъпа ми Мария! — каза Мартин. — При цялото ми уважение към онези времена в Сейнт Луис, трябва да ти кажа, че днес модата е съвсем друга — той се приближи, за да разгледа роклята по-добре. — И ако ми позволиш тази забележка, зеленото никога не е било твоят цвят, каквото и да са те излъгали в Сейнт Луис. Боже мой, колко много дипли!

— Ами да, на това аз викам изпипана дреха! — възкликна тя.

— Не желая да чуя и дума повече! — заяви мистър Мартин. — Изглеждаш като плашило в тази рокля и явно някой трябва да ти го каже — по-добре да е стар приятел като мен!

Докато той говореше, тя почервеняваше все повече и повече, докато накрая излезе от стаята и тръшна вратата след себе си.

— Има златно сърце, но вкусът й е като на някой пиян черноработник! — заяви мистър Мартин.

На следващия ден Лий се чувстваше много по-добре. Стана точно както бе предвидил Мартин — рамото все още го болеше — особено когато се опитваше да движи лявата си ръка, но иначе всичко бе наред. Драскотината от куршума върху глезена му бе хванала коричка и не го притесняваше изобщо.

Искаше да стане от кревата. Следващият път, когато мистър Мартин дойде да смени превръзката и каза, че раната заздравява добре затова няма да маха бинта през следващите два-три дни, Лий го попита кога ще може да се изправи.

— Утре. Нито час по-рано преди това — отговори Мартин.

Когато продавачът на платове си отиде, Беатрис се качи при Лий и му почете от „Харпърс Уикл“. Вестникът бе само отпреди два месеца.

— „Да ловиш риба на река Пушкуохатен“ — четеше тя, — „е едно от най-приятните занимания в късен летен ден…“

Когато свърши със статията, Лий се опита да я накара да легне в леглото при него, но Беатрис само се засмя и каза, че е шокирана от подобно предложение, идващо от устата на инвалид като него.

После го накара да й разкаже за Мексико.

Лий й разправи някои неща — каза й за малките градове, чиито въздух бе изпълнен с мирис на обработена кожа, за това колко резки и неприветливи изглеждаха очертанията на планините там, описа й кротките хора с кафяви кожи, които обитаваха онези места и не пречеха на никого.

Не спомена нищо за убийствата, които бе извършил по нареждане на стария Дон. Беатрис и той напоследък се бяха нагледали на подобни неща.

После, когато момичето отиде в стаята си, Лий остана буден още малко, за да почете вестника. В него имаше статия за това, как Югът излиза от кризата след войната. Той си помисли, че не само Югът, но и цялата страна има да се оправя с последствията от тази война.

Дочете статията, после се наведе настрани, за да духне пламъка на лампата, и внимателно се намести на дясната си страна. Трябваше да внимава да не нарани рамото си сега, когато вече заздравяваше.

Тази нощ Лий не сънува нищо, или поне не си спомняше.