Робърт Лъдлъм: Планът Икар

— Да — съгласи се заместник-завеждащият. — Казали сте, че можете да ми помогнете. Така ли е?

— Не знам. Знам само, че съм длъжен да ви го предложа.

— Да предложите ли? Защо?

— Може ли да седна?

— Заповядайте. Не съм неучтив, просто съм уморен.

Кендрик седна, Суон също се намести на стола, като гледаше някак особено новоизлюпения политик.

— Говорете, господин конгресмен. Всяка минута ми е ценна. Занимаваме се с този „проблем“, както сте се изразили пред секретарката ми, вече няколко безкрайни изтощителни седмици. Не знам какво имате да ми казвате и дали то е от значение, но ако е, се питам защо идвате чак сега?

— Не бях чул за събитията в Оман. Какво се е случило и се случва там.

— Не мога да повярвам! Да не би конгресменът от девети избирателен район в Колорадо да е станал отшелник?

— Не съвсем.

— Или преливате от амбиции, говорите малко арабски — продължи Суон бързо, тихо и с враждебно неприятен тон. — Научавате от коридорните клюки, че тук съществува такъв отдел, и решавате да се внедрите, за да спечелите някоя и друга политическа точка. Не сте първият.

Кендрик седеше на стола неподвижно, с безизразно лице, но в очите му внезапно проблесна гняв.

— Обиждате ме — каза той.

— Не бъдете чак толкова обидчив! Особено при тези обстоятелства! Единайсет наши сънародници бяха убити, господине, сред които три жени. Още двеста трийсет и шестимата ги очаква същата участ. Питам ви наистина ли можете да помогнете, а вие ми разправяте, че не знаете, но трябвало да предложите! За мен това е като съскането на змия, затова внимавам къде стъпвам. Довтасвате тук и ми държите език, който вероятно сте научили, докато сте печелили луди пари в някоя петролна компания, и си въобразявате, че сте голяма работа. Може и да сте някакъв „консултант“ — звучи добре. Някакъв новоизпечен политик изведнъж става консултант в Държавния департамент по време на национална криза! Каквото и да стане, Все печелите. Някои хора в девети избирателен район в Колорадо ще ви свалят шапка, нали?

— Вероятно. Стига да узнаят.

— Какво?

Заместник-шефът на отдела отново се вгледа в конгресмена донякъде ядосано, но и заинтригувано. Не го ли познаваше отнякъде?

— Вие сте много напрегнат, няма да ви притеснявам. Но ако това, което си мислите, представлява някаква пречка, нека я преодолеем. Ако решите, че мога да ви помогна, ще приема да ви съдействам само при условие, че писмено ми гарантиране анонимността. Никой не бива да научава, че съм бил тук. Никога не съм говорил с вас или който и да е друг.

Смутен, Суон се облегна на стола и допря длан до брадичката си.

— Аз ви познавам — каза тихо той.

— Никога не сме се срещали.

— Кажете каквото имате да казвате, господин конгресмен. Започнете отнякъде.

— Ще се върна осем часа назад — поде Кендрик. — Плавах почти месец по река Колорадо към Аризона — това бе отшелничеството ми, както се изразихте. Минах през водопада Лава и стигнах до един базов лагер. Там естествено имаше хора и за пръв път от около четири седмици чух радио.

— Четири седмици ли? — повтори Суон. — И през цялото това време сте били сам? Често ли го правите?

— Няколко пъти в годината — отговори Кендрик — Превърнало се е в нещо като обред за мен — добави той тихо. — Пътешествам сам, но това не е важно.

— Ама че политик! — каза Суон, като взе разсеяно един молив. — Може да бягате от света, но нали все пак имате избиратели?

— Не съм политик — отговори Евън Кендрик, позволявайки си лека усмивка. — Бях избран случайно, повярвайте. Както и да е — чух новините и начаса дойдох. Наех комета до Флагстаф, после се опитах да наема самолет до Вашингтон. Но беше късно, прекалено късно, за да изготвя план на полета, затова отидох във Финикс и оттам взех най-ранния самолет. Телефоните в самолетите са голяма работа. Като хванах един, и не го пуснах. Говорих с много обиграната си секретарка и неколцина други души. Извинявайте, че изглеждам така — в самолета ми дадоха самобръсначка, но не исках да губя време и да ходя до вкъщи, за да се преобличам. И дойдох право тук, господин Суон, точно вие сте човекът, който ми трябва. Вероятно няма да ви свърша никаква работа и ако е така, съм сигурен, че ще ми кажете. Но пак повтарям — длъжен бях да предложа помощта си.

Докато посетителят говореше, заместник-шефът на отдела написа името „Кендрик“ на листче пред себе си няколко пъти и го подчерта. Кендрик. Кендрик. Кендрик.

— Какво предлагате? — попита той, като се намръщи и вдигна очи към странния натрапник. — Какво, господин конгресмен?