Робърт Лъдлъм: Планът Икар

— Имам си достатъчно неприятности — отговори спокойно пътникът, а после извади трета двайсетдоларова банкнота и я пъхна в джоба на сакото на шофьора. — Но не тук.

Странно облеченият мъж си проправи път през насъбралата се тълпа и тръгна надолу към Трета улица, към внушителната стъклена врата на Държавния департамент. Беше единственият, който тичаше по тротоара.

На вратата на помещението в сутерена на Държавния департамент, където трябваше да се състои срещата, имаше табела: „ОХАЙО–40“. В превод това означаваше „Оман — тревога първа степен“. Зад металната врата жужаха множество компютри — от време на време някой след светкавична справка с централната информационна банка, издаваше къс, пронизителен сигнал, обявявайки, че е получена нова или неизвестна дотогава информация. Съсредоточени мъже и жени се взираха в разпечатките и се опитваха да преценят прочетеното.

Пълна лудост!

Вътре в огромното помещение имаше друга по-малка метална врата, която не бе свързана с коридора. Зад нея бе кабинетът на висшия чиновник, натоварен с кризата в Маскат. Пред него имаше телефонна система, свързана с всички високопоставени държавници и източници на информация във Вашингтон. В кабинета работеше мъж на средна възраст — заместник-шеф на Консулския отдел — звеното за тайни операции в Държавния департамент, около което не се шумеше много. Казваше се франк Суон и през тази обедна почивка нямаше да види слънце. Почти седмица не беше мигвал, само подрямваше от дъжд на вятър както сега.

Острото иззвъняване на телефона го стресна. Той протегна дясната си ръка. Натисна светещото копче и вдигна слушалката.

— Да, какво има? — Суон разтърси глава и си пое въздух, доволен, че се обажда секретарката му, намираща се пет етажа по-нагоре. Слуша известно време, после заговори уморено: — Кой? Конгресмен ли? Конгресмен! Само конгресмен ми липсваше! Откъде, по дяволите, е научил името ми?… Нищо. Спасявай ме. Кажи му, че съм на съвещание, ако ще с Господ, може и с държавния секретар.

— Вече съм го подготвила. Затова се обаждам в кабинета ти. Казах му, че мога да се свържа с теб единствено по този телефон.

Суон примигна.

— Доста път си била, моя страховита преторианска пазителко! Защо, Айви?

— Заради това, което ми каза, Франк. Пък и трябваше да го напиша, защото не го разбрах.

— Казвай и двете.

— Той спомена, че идва във връзка с въпроса, с който се занимаваш.

— Никой не знае с какво се занимавам. Но карай! Какво друго?

— Записах го буква по буква. Помоли ме да ти предам следното: „Ма ефхам зайн“. Това говори ли ти нещо, Франк?

Смаян, Суон отново поклати глава, за да се разсъни, макар да бе наясно защо е идвал посетителят на петия етаж. Непознатият конгресмен беше казал на арабски, че може да му помогне.

— Прати го долу с човек от охраната — каза Суон.

След седем минути вратата на кабинета в сутерена бе отворена от сержант от военноморските сили. Посетителят влезе, като кимна на придружителя си, който затвори вратата. Суон смутено се надигна от бюрото. „Конгресменът“ изобщо не приличаше на член на парламента. Беше с ботуши, панталон в защитен цвят и лятно ловджийско яке, цялото на мазни лекета. Дали не беше някаква нескопосана шега?

— Конгресмен?… — каза заместник-шефът на отдела и замълча в очакване да чуе името.

— Евън Кендрик, господин Суон — отговори посетителят, като се приближи до бюрото и стисна протегнатата ръка. — От девети избирателен район в Колорадо.

— Да, разбира се, от девети район в Колорадо. Извинявайте, не знаех…

— Няма защо да се извинявате. Аз трябва да се извиня за вида си. Няма как да знаете кой съм.

— Нека и аз да добавя нещо — натърти Суон. — И вие няма откъде да знаете кой съм, господин конгресмен.

— Да бе, но не беше особено трудно да разбера. Дори новоизбраните конгресмени имат достъп дотук, в моя случай ми помогна секретарката, която получих в наследство. Знаех къде да търся, просто трябваше да си понапъна мозъка — някой от Консулския отдел на Държавния департамент.

— Около този отдел не се шуми, господине — отново го прекъсна Суон, като натъртваше думите.

— Е, аз знаех за него. И все пак търсех не просто специалист по Близкия изток, а човек, който е наясно с положението в Югозападна Азия и който знае арабски и десетина диалекта. Ето кого издирвах и се натъкнах на вас, господин Суон.

— Доста труд сте хвърлили.

— Вие също — каза конгресменът и кимна към залата с редиците компютри. — Явно сте разбрали думите ми, иначе нямаше да съм тук.