Робърт Лъдлъм: Планът Икар

Над подвижния покрив на посолството имаше разкошен басейн, прикрит с изящна арабска розетка, зад която човек не можеше да се скрие от куршумите. Заложниците бяха коленичили в редици около него, а убийците сновяха на групички край тях с насочени към главите им автомати. Двеста трийсет и шестима уплашени уморени американци, които очакваха екзекуцията си.

Безумие!

РЕШЕНИЯТА:Въпреки добронамерените предложения на Израел, не го намесвайте! Това не е Ентебе 1 1 Град в Уганда; има се предвид антитерористичната акция за спасяване на заложници, проведена от израелски сили през 1976 г. — Б.е.р. и колкото и опитни да са израелците, кръвта, която проляха в Ливан, неизменно пораждаше омраза и САЩ щяха да бъдат обвинени, че са платили на терористи да се борят срещу терориста. Неприемливо! Може би група за бързо реагиране? Но кой ще изкатери четирите етажа или ще скочи на покрива от хеликоптер, за да спре убийците, когато даваха мило и драго да умрат като мъченици? Блокада по море с батальон на военноморските сили, който да нахлуе в Оман? На кого е притрябвала тази демонстрация на свръхмощ? Султанът и неговите министри бяха последните хора, които искаха това насилие в посолството. Мирно настроената полиция се опита да спре истерията, но бе твърде малобройна, за да се справи с прииждащите талази на фанатиците. След годините на спокойствие в града полицаите не бяха подготвени за подобни размирици, а прехвърлянето на армейски части от Йемен щеше да породи неразрешими проблеми. Въоръжените сили, охраняващи това свърталище на международни убийци, бяха не по-малко свирепи от своите противници. После, щом се върнеха в столицата, по границите щеше неизбежно да настъпи сеч, а освен това из улиците и канавките на Маскат щяха да рукнат реки от кръв и щяха да бъдат избити и невинни, и виновни.

Шах и мат.

ЕВЕНТУАЛЕН ИЗХОД:Да бъдат изпълнени поставените условия? Изключено — водачите го разбираха, но не и техните марионетки — хлапаците, вярващи в онова, което скандираха, което крещяха. Правителствата в Европа и Близкия изток не биваше да вдигат ръце пред осемте хиляди терористи от организации като Червените бригади или Организацията за освобождение на Палестина, Баадер-Майнхоф и ИРА, и пълчищата техни последователи. Може би и занапред трябваше да се примиряват с напористите като оси репортери, с камерите, които се вряха навсякъде, с планините от журналистически материали, които привличаха вниманието на света към тези ламтящи за слава фанатици? Защо пък не? Покрай шумотевицата имаше вероятност останалите заложници да не бъдат убити: екзекутирането им бе „отсрочено“, та „потисническите нации“ да вземат решение. Спряха ли репортажите, кандидат-мъчениците с пламнали очи щяха да се развихрят още повече. Мълчанието щеше да породи у тях желание за сензация. Новинарите само това и чакаха, а смъртта бе най-голямата сензация.

Кой? Какво? Как?

Кой?… Това беше основният въпрос, чийто отговор можеше да подскаже някакъв изход — изход, който трябваше да бъде намерен до пет дни. Екзекуциите бяха отсрочени със седмица, а два дни вече бяха минали, докато най-известните ръководители на тайните служби от шест държави се събраха в Лондон. Пристигнаха със свръхзвукови самолети, броени часове след като бе взето решението да обединят силите си, защото всеки знаеше, че следващото посолство можеше да бъде на неговата страна. Някъде по света работиха без почивка две денонощия.

РЕЗУЛТАТИТЕ:Оман си оставаше загадка. Беше смятан за опора на сигурността в Югозападна Азия, за султанство с образовано и просветено ръководство, което, доколкото го позволяваше ислямът, се доближаваше до представителното правителство. Управниците от семейството на султана почитаха даденото им от Аллах, но не само като нещо, което им се полага по рождение, а и като отговорност през втората половина на XX век.

ИЗВОДИТЕ:Бунтът е организиран отвън. Едва двайсетина от около двестате необуздани кресливи младежи бяха разпознати като оманци. Затова офицери от тайните служби с връзки във всички екстремистки фракции по оста Средиземно-Арабско море се запретнаха, свързаха се със своите хора, подкупваха ги и ги заплашваха.

— Кои са, Азиз? От Оман са само неколцина и повечето са смятани за бавноразвиващи се. Хайде, Азиз! Ще си живееш като султан. Посочи някаква сума. Хайде де!

— Шест секунди, Махмет! Шест секунди и си без дясна китка! После и без лява. Започвам да броя, джебчия такъв! Казвай!