Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Те не са животни. Не са и приятели. Те са ми братя.

— Пиши стихове в свободното си време. Моето ми е скъпо. Тук има ли вода, чиста вода?

— В тоалетните — отговори палестинецът. — Вдясно има мивка.

— Помогни ми да се изправя.

— Няма! Какви доказателства имаш? С кого ти казаха да се свържеш?

— Глупак! — избухна Евън. — Добре де… Къде е Насир? Всеки търси Насир.

— Мъртъв е — отговори младежът с безизразно лице.

— Какво?

— Някакъв матрос го нападнал, взел му оръжието и го застрелял. Матросът бил убит на място.

— Нищо не ми казаха…

— Че как иначе? — възкликна терористът. — Обикновеният американски матрос щеше да се превърне в герой! Да не искаш да признаем, че един от нашите е бил победен? Не издаваме слабостта си.

— Насир? — попита Кендрик, доловил скръбна нотка в гласа на младия убиец. — Насир е бил слаб?

— Той беше теоретик и не ставаше за този пост.

— Теоретик ли? — Евън сви вежди. — Да не би нашият студент да е аналитик?

— Този студент, може да определи моментът, когато действието трябва да замени пасивните спорове, а силата да измести думите. Насир говореше твърде много. Твърде много обясняваше.

— А ти?

— Не става въпрос за мен, а за теб. Какви доказателства за предателство имаш?

— Ятийм — отговори Кендрик на първия въпрос, но не и на втория. — Зая Ятийм. Казаха ми, че е…

— Ятийм — предателка? — извика терористът с гневен поглед.

— А какво?

— Била надеждна…

— Много повече, Амал Баруди! — Младежът сграбчи парчето плат, останало от куртката на Евън. — Тя е предана на нашата кауза, работи неуморно в посолството, много повече от всички нас.

— Освен това знае английски — рече Кендрик, доловил странна нотка в гласа на терориста.

— Аз също — извика в отговор сърдитият самозван студент и пусна затворника.

— И аз! — пророни Евън и погледна многобройните затворници, доста от които ги наблюдаваха. — Сега можем ли да говорим на английски? — попита той и още веднъж погледна кървящото си рамо. — Твърдиш, че искаш доказателства, каквито, разбира се, не мога да ти предоставя, но мога да ти съобщя какво съм видял със собствените си очи — в Берлин. Ти ще решиш дали ти казвам истината, след като си толкова вещ във вземането на решения. Но не искам тия животни да разберат какво говоря.

— Държиш се безочливо при обстоятелства, които не го позволяват.

— Такъв съм си.

— Вече ми каза — кимна терористът. — На английски — склони той. — Спомена нещо за Ятийм.

— Ти реши, че я обвинявам в предателство.

— Кой смее?

— Имах предвид точно обратното — настоя Кендрик, смръщи се и сграбчи рамото си по-силно. — На нея й имат доверие, дори я превъзнасят, тя си върши работата превъзходно. След Насир ми казаха да търся нея. — Евън изпъшка от болка, което му се удаде без усилия, и изхриптя: — Ако тя е убита, трябва да търся човек на име Азра, ако и него го няма — друг с прошарена коса — Ахбияд.

— Аз съм Азра! — извика тъмноокият студент. — На мен ми викат Синия.

„Уцелих десетката“, помисли си Кендрик и погледна твърдо терориста с въпросителен израз.

— Но си в този лагер, а не в посолството…

— Така реши щабът — прекъсна го Азра. — Оглавяван от Ятийм.

— Не разбирам.

— До нас стигнаха слухове, че има пленници, които са измъчвани, подкупвани, пречупвани по един или друг начин, докато не издадат нещо. Беше решено най-силният в щаба също да бъде заловен, за да осигури водачеството, съпротивата!

— И избраха теб? Тя избра теб?

— Зая си знае работата. Тя ми е сестра, аз съм неин брат. Тя е сигурна в моята преданост, както и аз — в нейната. Ние ще се борим рамо до рамо, докато умрем, защото заедно сме виждали смъртта в очите.

Ето че Евън успя. Изви врат, главата му се удари в твърдата циментова стена, а очите му с болка се взряха в тавана с голите крушки под телената мрежа.

— Значи срещам на най-невероятното място човека, когото търсех под дърво и камък. Аллах може и да не ни е изоставил в края на краищата.

— Аллах да върви по дяволите! — възкликна Азра, с което удиви Кендрик. — На сутринта ти ще бъдеш освободен. Нямаш белег на врата. Ще бъдеш свободен.

— Не бъди толкова сигурен — каза Евън, като отново се смръщи и стисна рамото си. — Ако си говорим без заобикалки, надушиха, че на онази снимка е един джихат, затворен в тъмница в Рим, та вече се съмняват в белега. Сега издирват в Риад и Манама картоните ми с данните от лекарските и зъболекарските прегледи. Ако намерят някой от тях, няма да ми се размине бесилото в Израел. Но както и да е, сега това не интересува нито теб, нито мен.