Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Замаян от ужасната болка, Евън осъзна, че е време да действа. Усмихна се насила с пламнали устни и вторачи светлосините си очи в мъжа, надвесен над него.

— Един разумен човек — изграчи той мъчително. — Вдигнете ме, махнете ги от мен, докато не съм ги пратил в ада!

— Амал Баруди ли говори? — попита непознатият и протегна ръка. — Вдигнете го.

— Не! — избоботи сержантът терорист и натисна раменете на Кендрик. — Говориш безсмислици! Значи е човекът, за когото се представя, заради белега, който не съществува. Какви са тези дрънканици?

— Щях да разбера, ако лъжеше — възрази другият. — Кендрик виждаше все по-ясно изпитото му лице. Мъжът бе на двайсетина години, с високи скули, тъмни будни очи и остър, правилен нос. Беше строен, по-скоро слаб, но в начина, по който се навеждаше и държеше главата си, имаше гъвкавост и сила. Мускулите на врата му бяха изпъкнали.

— Вдигнете го — повтори младият терорист с небрежен глас, който обаче звучеше заповеднически. — И кажете на другите да спрат молитвите, само че постепенно, и да продължат да си говорят. Всичко трябва да изглежда нормално, включително непрестанните спорове, които не се нуждаят от насърчение.

Ядосан, другият се подчини, но блъсна за последен път Евън на пода, от което раната на рамото му зейна още повече и по цимента рукна кръв. Изправи се и се обърна към тълпата, за да изпълни заповедта.

— Благодаря — каза задъхано Евън и разтреперан, коленичи — болеше го цялото тяло, което, както и лицето, бе разранено и разкървавено от ударите. — След миг щях да ида при Аллах.

— И сега не е изключено да идеш, затова няма да си правя труда и да спирам кръвта. — Младият палестинец блъсна Кендрик до стената, където той седна и изопна крака. — Всъщност нямам представа дали наистина си Амал Баруди. Действах инстинктивно. От описанията, които съм чувал, би могъл и да си, говориш добър арабски, което също съвпада с онова, което е стигало до ушите ми. Освен това издържа страхотни мъки; и за миг да се бе подчинил, щяхме да знаем, че си готов да дадеш информацията, която искаме от теб. Вместо това се противопостави, а бе наясно, че всеки момент можеше да бъдеш удушен… Така не постъпват внедрените информатори, на които им е мил животът. Така постъпват онези от нас, обрекли се на каузата, която, както отбеляза, е свещена. Да, наистина е свещена.

„Божичко! — помисли си Кендрик и прие студения израз на ревностен фанатик. — Колко грешиш! Ако само бях помислил! Ако само бях в състояние да мисля!… Нищо!“

— Какво все пак ще те убеди? Отсега ти казвам, че няма да разкрия неща, които са поверителни. — Евън замълча и покри с ръка подутината на врата си. — Дори и да подновите мъчението и да ме удушите.

— Очаквах го — рече напрегнатият строен терорист и приклекна го Евън. — Но можеш поне да ми кажеш защо си дошъл тук. Защо те пратиха в Маскат? С кого ти наредиха да се свържеш? Твоят живот зависи от отговорите ти, Амал Баруди, а аз съм единственият, който ще вземе това решение.

„Ето, излязох прав! Въпреки всички съмнения се оказах прав! Бягство. Трябва да избягам с този млад убиец в името на свещената кауза!“

Кендрик погледна съсредоточено палестинеца, сякаш очите наистина издаваха тайните на човека, макар че очите на самия Евън бяха прекалено отекли, за да изразяват каквото и да било освен физическа болка… „Останалите подслушвателни устройства са в сифоните на тоалетните. Доктор Амал Фейзал — връзката със султана.“

— Изпратен съм да ви предам, че сред вашите в посолството има предатели.

— Предатели ли? — Терористът не се помръдна. Изобщо не реагира, само се понамръщи. — Това е невъзможно — отсече той, след като се взря напрегнато в лицето на Амал Баруди.

— Боя се, че е — възрази Кендрик. — Видях доказателства.

— Какви?

Евън изведнъж се свъси, хвана раненото си рамо и ръката му веднага се покри с кръв.

— Ако вие не спрете кръвта, ще го направя аз!

Той понечи да се изправи, като се подпираше на каменния зид.

— Не мърдай! — заповяда младият убиец.

— Защо? Откъде-накъде? Ами ако си един от предателите и изкарваш пари от това?

— Пари ли? Какви пари?

— Няма да научиш, докато не се уверя, че си в правото си да знаеш. — Евън отново се облегна на стената, опря ръце на пода и се опита да се изправи. — Говориш като мъж, но си хлапак.

— Пораснах бързо — отвърна терористът и отново блъсна странния затворник. — Това се отнася за повечето от нас тук.

— Прояви разум. Ако умра от загуба на кръв, и двамата не печелим нищо. — Кендрик дръпна от рамото си наквасената с кръв куртка. — Замърсена е — каза той, кимайки към раната. — Пълна е с мръсотия и прах благодарение на тия животни, твоите приятели.