Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Вината наистина ражда страх. Страхът на свой ред ражда подозрителност, а подозрителността — насилие. Ето това трябва да разберете. Един чужденец, който идва в Рио да търси изчезнали германци, предприема опасно издирване. La otra cara de los alemanes. Те се защитават един друг. — Аташето пак взе пурата си. — Кажете ни името, господин Холкрофт. Нека ние потърсим тези хора.

Ноъл гледаше как бразилецът вдишва дълбоко дима от скъпата си хаванска пура. Непонятно за самия себе си, внезапно се почувства неловко. „Не се оставяй да те хванат в капан с небрежно, ала на място подхвърлена фраза…“

— Не мога. Мисля, че преувеличавате и няма да ми помогнете. — Той стана.

— Добре тогава — рече бразилецът. — Вие сам ще се убедите. Когато пристигнете в Рио де Жанейро, идете в Министерството по въпросите на имиграцията. Ако им кажете имената и ориентировъчни дати, може и да ви помогнат.

— Много ви благодаря — рече Ноъл и тръгна към вратата.

Бразилецът излезе бързо от кабинета и отиде в просторно преддверие, което служеше за приемна. В един фотьойл се бе разположил млад мъж, който бързо скочи на крака при вида на своя началник.

— Можеш да се върнеш в кабинета си, Жуан.

— Благодаря ви, ваше превъзходителство.

По-възрастният мъж прескочи преддверието, мина покрай рецепцията и се насочи към една двойна врата. Отляво имаше голям герб на Федерална република Бразилия, а от дясната страна висеше табелка, на която със златни букви бе изписано: „OFICTO DO CONSUL GENERAL“.

Генералният консул влезе в малък вестибюл, където работеше неговата секретарка. Влизайки в кабинета си, той се обърна към момичето:

— Моля ви, свържете ме с посолството. С посланика. Ако го няма в момента, потърсете го пак. Уведомете го, че е поверително; той сам ще прецени дали да се обади или не.

Най-високопоставеният дипломат на Бразилия в най-големия американски град затвори вратата, отиде до бюрото си и седна. Взе куп листове, стегнати с метална скоба. Първите няколко бяха ксерокопия на изрезки от вестници със съобщения за убийството в самолета на „Бритиш еъруейз“, полет 591 от Лондон за Ню Йорк, както и за последвалите го две убийства на летището. Последните два листа бяха фотокопия на пълния списък на пътниците. Погледът на дипломата се плъзна по имената: Ноъл Холкрофт, отпътувал от Женева за Лондон с полет 577 на „Бритиш еъруейз“; от Лондон за Ню Йорк с полет 591 на „Бритиш еъруейз“. Той гледаше списъка сякаш с облекчение, че все още разполага с него.

Телефонът иззвъня. Беше секретарката.

— Говорете с посланика, сър.

— Благодаря ви. — Генералният консул долови леко ехо — сигнал, че електронното устройство, осигуряващо пълната поверителност на разговора, се е задействало. — Господин посланик?

— Да, Жералдо. Какво е толкова спешно и поверително?

— Преди няколко минути при мен дойде един господин да ме пита как да открие в Рио семейство, което не могъл да издири по каналния ред. Казва се Холкрофт. Ноъл Холкрофт, архитект от Ню Йорк.

— Името му не ми говори нищо — отвърна посланикът. — А трябва ли?

— Само ако скоро сте преглеждали списъка на пътниците от самолета на „Бритиш еъруейз“ от Лондон, който пристигна миналата събота.

— Полет 591 ли? — попита бързо посланикът.

— Да. Тръгнал е същата сутрин от Женева с „Бритиш еъруейз“ и на „Хитроу“ се е прехвърлил на полет 591.

— И сега иска да търси хора в Рио? Кои?

— Не пожела да ми каже. Аз естествено бях „аташето“…

— Естествено. Разкажете ми всичко. Ще телеграфирам в Лондон. Смятате ли, че е възможно… — Посланикът замълча.

— Да — потвърди внимателно генералният консул. — Мисля, че е напълно възможно той да търси Фон Тиболтови.

— Разкажете ми всичко — повтори посланикът. — Англичаните смятат, че убийствата са дело на Тинаму.

Холкрофт огледа салона на „Браниф“ 747 с чувството, че е на познато място. Само цветовете бяха по-ярки и униформите на персонала — с по-модерна кройка. Иначе вътрешността на самолета изглеждаше същата като на „Бритиш еъруейз“, полет 591. Всъщност основната разлика бе в атмосферата. Това бе маршрутът за Рио. Той предразполагаше за безгрижната ваканция, която трябваше да започне още във въздуха и да продължи по плажовете на Златния бряг.

Каква ти ваканция, помисли си Холкрофт, и дума не можеше да става за почивка. Най-вълнуващото преживяване, което му предстоеше, бе да открие къде са се установили Фон Тиболт, в случай че все още са живи.