Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Бихте съсипали живота на сина си по този начин.

— Той би подкрепил постъпката ми, ако знаеше.

Фон Тиболт скръсти ръце.

— Но вие казахте „да допуснем“, че сте написали писмото. Да, допускам го. Страхувам се, че сте писали за нещо, от което нямате никакво понятие. Няма нарушение на закона, а онези жалки факти, които вие твърдите, че знаете, ще бъдат възприети като несвързано бръщолевене на полудяла от продължително преследване старица. Но всичко това всъщност няма значение. Вие не сте написали такова писмо.

— Не можете да бъдете сигурен в това.

— Напротив — отвърна Фон Тиболт. — Имаме копия на цялата ви кореспонденция, на завещанието и всички други нотариално заверени документи с вашия подпис… както и съдържанието на всеки телефонен разговор, който сте провели през последните пет години.

— Какво?

— Във вашето ФБР се пази файл с име „Майка Проклятие“. Той никога няма да добие публичност по Закона за свободата на информацията, тъй като представлява опасност за сигурността на държавата, макар никой да не знае точно защо. Разбира се, допуснати са някои изключения — файлът е предаден в ЦРУ, във Военното разузнаване и в компютърните банки на Армия G-2. — Фон Тиболт отново се усмихна. Ние сме навсякъде, госпожо Холкрофт. Не можете ли да го разберете? Трябва да го проумеете, преди да напуснете този свят. Дори и да останете жива, нищо не бихте могли да промените. Не можете да ни спрете. Никой няма да ни спре.

— Ще ви спрем, защото сте затънали в лъжи! Оплитате всичко в лъжи и когато ви разкрият, убивате… Такива бяха методите ви и преди…

— Лъжите служат само за оправдание. Смъртта често е разрешението на обезпокоителни проблеми, които пречат на възхода.

— А тези проблеми обикновено са хора.

— Естествено.

— Вие сте най-презряното същество на земята. Истински маниак!

Тинаму пъхна ръка в джоба на сакото си.

— Така правите задължението ми приятно — каза той, изваждайки пистолета си. — Една друга жена ми бе казала съвсем същото. Тя бе твърдоглава като вас. Изпратих куршум в главата й през прозореца на кола. Нощем. В Рио де Жанейро. Тази жена беше майка ми. Нарече ме маниак, а делото ни презряно. Тя така и не разбра колко важно е каузата ни да успее и каква красота има в нея. Дори се опита да ни попречи. — Той насочи пистолета. — Няколко старци, предани любовници на уличницата — ме заподозряха в убийството й. Подозираха, че съм я убил и с жалките си възможности се опитаха да ме обвинят. Представяте ли си? Да обвинят мен! Звучи толкова сериозно. Това, което те не разбраха, бе, че контролираме съдилищата. Никой не може да ни спре.

— Ноъл ще ви спре! — извика Алтийн, ръката й едва забележимо се прокрадваше към скритото от едната й страна оръжие.

— След ден или два синът ви ще бъде мъртъв. Ако не го убием ние, други ще го направят. Оставил е следа в твърде много убийства и няма да успее да докаже невинността си. В Ню Йорк някой е прерязал гърлото на бивш член на британското разузнаване. Последният му разговор е бил с него. Мъж на име Граф бе убит в Рио, а преди това синът ви го е заплашвал. Снощи загина строителен инженер на работа в Карибския басейн; той също свърши с прерязано гърло. Предавал е поверителни съобщения на Ноъл Холкрофт от Рио до Париж. Утре сутринта детективът от нюйоркската полиция ще бъде заклан на улицата. Документите по делото, което го е обсебило напоследък, ще бъдат доста изменени, но обектът на разследването ще остане същият — Ноъл Холкрофт. Всъщност за Ноъл ще бъде много по-добре да го убием веднага. Така или иначе за него спокойният живот свърши. — Фон Тиболт вдигна пистолета и бавно изпъна ръката си, прицелвайки се в главата на Алтийн Клаузен. — Нали виждате, госпожо, невъзможно е да ни спрете. Ние сме навсякъде.

Алтийн изведнъж се изви настрани и хвана револвера.

Йохан Фон Тиболт натисна спусъка. После го дръпна отново. И отново.

След като бе проветрил стаите, Яков Бен-Гадиз подреди всичко в апартамента на Фон Тиболт така, че да не останат следи от влизането му. Ако можеше Клаус Фалкенхайм да го види отнякъде, нямаше да повярва на очите си, че задачата е така блестящо изпълнена. Намерете списъка с имената. Щом имате имената, ще можете да изобличите плана. Спрете разпределянето на милионите. Обезглавете Sonnenkinder. Такива бяха инструкциите на Фалкенхайм.

Но лидерите в Хар Ша’Алав бяха измислили друга стратегия. Те възнамеряваха да запознаят Фалкенхайм с нея, но така и не успяха. Бяха я нарекли „Решението на Хар Ша’Алав“.