Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Той мина покрай един триножник, от който стърчеше цилиндричен контейнер с газ. Влезе в стаята и за да премахне напълно следите от парите, отвори прозореца. Студеният вятър веднага нахлу вътре и развя завесите.

Бен-Гадиз се върна във всекидневната, взе куфарчето, отиде отново в спалнята и започна търсенето. Извади един малък скенер за метал със светеща скала, защото предполагаше, че списъкът се съхранява в огнеупорна стоманена кутия. Първо провери леглото и около него, после тръгна из стаята, като проверяваше всичко подред.

Изведнъж при гардероба стрелката на скалата подскочи. Зеленият лъч попадна на познатите жълти плочки в ръба на вратата.

Беше намерил скривалището.

Отвори вратата, парата нахлу и изпълни гардероба, както преди малко бе станало при рамката на вратата. Само че сега облакът бе по-плътен и по-траен. Ако първото препятствие не бе спряло нападателя, второто съдържаше достатъчно токсини, за да го убие. На най-долния рафт Яков видя куфар от тъмнокафява мека скъпа кожа, но забеляза, че двете основни стени бяха съвършено гладки за разлика от горните и междинните. Това не бе обикновен куфар за багаж — кожата му бе подсилена с метал.

Той провери със зелената светлина за нишки или други знаци, но не откри нищо. Сложи куфара на леглото. Натисна друго копче върху фенерчето и от него блесна силен жълто-бял лъч. Насочи го първо към едната ключалка, после към другата. Те бяха различни и очевидно задействаха различни защитни системи.

Той извади тънък шперц от джоба си и го пъхна в дясната ключалка, стараейки се да държи ръката си възможно най-далеч.

Усети как излиза силна струя въздух, а едновременно с това вляво от ключалката се показа дълга игла. От върха й потече някаква течност и закапа по килима. Яков извади носна кърпа, избърса иглата и с помощта на шперца бавно и внимателно я върна в малкия отвор.

Оставаше му лявата ключалка. Застана от другата страна и повтори операцията с шперца. Ключалката щракна и отново изпусна въздушна струя. Този път вместо игла се изстреля нещо друго и се заби в тапицерията на креслото в другия край на стаята. Бен-Гадиз се втурна към него и освети мястото, където се бе забил върхът. Около него върху плата имаше мокро петно. С тънкото острие на шперца успя да извади върха.

Това бе желатинова капсула със стоманен връх. Така лесно, както се бе забила в креслото, можеше да проникне и в човешко тяло. Бе пълна с някакво силно упойващо средство.

Доволен от успеха си, Бен-Гадиз пъхна капсулата в джоба си, върна се при куфара и го отвори. Вътре имаше метална кутия, прикрепена за стоманата на стената. Бе се добрал до ценната кутия, пазена от алармените системи на няколко смъртоносни трезора и тя вече бе в ръцете му.

Погледна часовника си. Цялата операция бе протекла за осемнайсет минути.

Вдигна металния капак и взе документите. Това бяха единайсет страници, на всяка имаше шест колонки с имена и адреси за свръзка. Всяка съдържаше данни за около сто и петдесет човека, общо това правеше около хиляда шестстотин и петдесет имена.

Елитът на Sonnenkinder. Лидерите на Волфсшанце.

Яков Бен-Гадиз се наведе над куфара и извади оттам камера.

— Vous etes tres aimable. Nous vous telephonons dans une demi-heure. Merci. 79 79 Много сте любезни. Ще ви позвъним след половин час. Благодаря (фр.) — Б. пр. — Кеслер затвори слушалката и поклати глава към Ноъл, който стоеше до прозореца в апартамента си в „Екселсиор“. — Нищо. Майка ти не се е обаждала в „Д’Акор“.

— Сигурен ли си?

— Няма никакви обаждания за господин Холкрофт. Позвъних и в централата, в случай че служителят на рецепцията не е стоял там през цялото време. Всъщност ти ме чу какво казах.

— Не я разбирам. Къде може да е? Още преди няколко часа трябваше да се е обадила. Хелдън също. Обеща да се обади в петък вечерта, а вече е събота сутрин, по дяволите!

— Наближава четири — каза Ерих. — Ти наистина трябва малко да си починеш. Йохан прави всичко възможно да открие майка ти. Най-добрите в тази област в Женева му съдействат.

— Не мога да си почивам — отвърна Ноъл. — Ти забравяш, че преди малко убих човек в Кюрасао. Престъплението му се състоеше в това, че ми помагаше и аз го убих.

— Не си виновен ти, а Нахрихтендинст.

— Тогава да направим нещо! — извика Холкрофт. — Фон Тиболт има високопоставени приятели. Кажете им за това! Британското разузнаване има към него огромен дълг — той им намери Тинаму! Поискайте от тях да изплатят този дълг! Веднага! Нека целият проклет свят научи за тия копелета! Какво чакаме още?