Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Фон Тиболт подкара по улицата. Щеше да следва полицейската кола на дискретно разстояние и да следи дали някой няма да прояви интерес към нея. Бе предвидил всякакви изненади — включително и това старицата да е скрила в дрехите си електронен радиокомпас, чиито сигнали биха ориентирали нает от нея преследвач.

Последното препятствие пред Волфсшанце щеше да бъде елиминирано до един час.

Яков Бен-Гадиз застана пред вратата на Фон Тиболт, на която висеше табела „НЕ ВЛИЗАЙ“, наведе се и отвори куфарчето си. Той извади нещо подобно на фенерче, включи го и то светна съвсем слабо в бледозелено. Насочи светлината в долния ляв край на вратата, после я плъзна нагоре и прегледа цялата рамка. Търсеше някакви фини нишки или косми, които като миниатюрна алармена инсталация биха предупредили обитателя на стаята, че някой е влизал. Светлината му показа една нишка на прага, три отстрани и една отгоре. Яков извади малка игла от дръжката на фенерчето, внимателно докосна с нея дървото в основата на всяка нишка. С просто око не би могъл да види как точно са закрепени, но зелената светлина му показваше и най-малката неравност на повърхността. Той отново коленичи и извади от куфарчето малък метален цилиндър. Това беше изключително фин електронен шперц, разработен в лабораториите за борба с тероризма в Тел Авив.

Яков внимателно допря цилиндъра до ключалката и той вместо ключ задейства езичето на бравата. Тя изщрака, мъжът бавно прокара пръстите на лявата си ръка по краищата на вратата, за да прибере нишките. Той я отвори леко, вдигна куфарчето, влезе вътре и затвори след себе си. До стената имаше малка масичка, на която внимателно постави нишките, натисна ги с цилиндъра и пак включи фенерчето.

Погледна часовника си. За не повече от трийсет минути трябваше да отстрани всички сигнализации, поставени от Фон Тиболт и да открие списъка на Sonnenkinder. Нишките на вратите бяха добър знак. Едва ли щяха да са там без основателна причина.

Той огледа всекидневната с помощта на фенерчето. Вратите на двата дрешника и на спалнята бяха затворени. Яков отхвърли възможността в дрешниците да има нещо — те не бяха заключени и в рамките на вратите им нямаше нишки или други знаци.

Доближи вратата на спалнята и плъзна лъча по краищата й. Не се виждаха нишки, но имаше нещо друго. На около две стъпки от пода, между рамката и вратата Бен-Гадиз откри с фенерчето малка жълта светеща плочка. Той веднага разбра какво бе това — миниатюрна фотоклетка, свързана с друга, поставена навътре в ръба на вратата.

При отварянето на вратата контактът между двете щеше да се прекъсне и да се задейства алармената сигнализация. Това бе най-сигурната защита, която съвременната технология предлагаше. Нейното действие не можеше да се блокира по никакъв начин. Яков ги бе виждал и преди — малки клетки с вградени броячи. Щом се монтираха, трябваше да останат на мястото си, докато не изтече времето, за което са настроени — обикновено не по-малко от пет часа. Никой, дори и онзи, който ги бе сложил, не можеше да ги извади оттам по-рано.

Това означаваше, че Йохан фон Тиболт знае как да прекъсне контакта, за да влезе в стаята. Той сигурно е предвидил обстоятелства, които биха го накарали да премине през алармената сигнализация.

Как ли действаше тя? Яков изключи вероятността за звуков сигнал, защото всеки силен шум би привлякъл вниманието към стаята. Радиосигналите пък имаха твърде малък обхват.

Алармата сигурно действа в близост до пазения обект посредством нещо, което да спре крадеца и от което Фон Тиболт знае как да се предпази.

Електрическият шок не бе благонадеждно средство. Действието на киселината не можеше да се контролира — тя можеше да причини на Фон Тиболт трайно увреждане или дори да го обезобрази. Дали не изпускаше някакъв газ? Или пара?

Токсично вещество. Отровни изпарения. Токсични пари. И то толкова силни, че влезлият да изпадне в безсъзнание, когато ги вдиша. Кислородната маска можеше да послужи като предпазно средство срещу действието им. С такава маска Фон Тиболт можеше да влиза в стаята, когато си поиска.

Сълзотворен газ и мейс бяха често срещани средства в занаята на Яков. Той се върна до куфарчето си, коленичи и извади една кислородна маска с малка метална кутия кислород. След като си я сложи, се върна до вратата. Отвори я рязко и отстъпи назад.

Силна струя пара изпълни рамката на вратата, после за няколко секунди се разнесе, без да остави никаква следа. Бен-Гадиз почувства съвсем слабо смъдене в очите. Дразнещият ефект не повлия на зрението му, но Яков знаеше, че ако бе вдишал химикалите, които причиниха паренето, дробовете му щяха веднага да се възпалят и той щеше да изпадне в безсъзнание. Това бе доказателството, което търсеше: списъкът на Sonnenkinder бе скрит някъде в стаята.