Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Хоукинс скочи от стълбите и затича насам-натам по моравата пред сградата. Всички прозорци бяха затворени, металните розетки бяха спуснати плътно зад решетките. Проклетата сграда приличаше на огромна, бяла, затворена мида.

Заобиколи от едната страна — навсякъде едно и също: затворени прозорци, спуснати капаци и решетки.

Стигна до задния вход, заудря по вратата и се развика, както никога не бе викал през живота си.

Накрая и тук се отвори малко прозорче и в рамката се показаха чифт други очи, не толкова уплашени като предишните, но все пак разтревожени.

— Отваряй тая скапана врата!

Но никакви ругатни не помагаха. В прозорчето се показа уста, над която висяха посивели мустаци. Беше посланикът.

— Изчезвай от тук, Хоукинс — рече той с обработения си акцент на голяма клечка от Източното крайбрежие. — Вече си извън играта!

И затвори прозорчето.

Макензи се вкамени. Време и пространство потънаха в небитието. Не забеляза дори, че зяпачите и войниците бяха се преместили от тази страна на мисията.

Напълно объркан, се отдръпна от входа и заоглежда стената и покрива на сградата.

Нямаше да му се опре с тези решетки по прозорците. Хвана се за решетката на първия от тях и се закатери нагоре, докато стигна до втория.

За няколко минути издрапа по стената и се прехвърли върху полегатия покрив.

Изкачи се до върха му и се огледа.

Отляво на пътеката, водеща към централния вход, в тревата бе забит пилон, на който се развяваше американското знаме. Лек ветрец развяваше величествено родния флаг.

Генерал-лейтенант Макензи Хоукинс наплюнчи пръст и установи посоката на вятъра. След това свали ципа на панталона си.

Девъро се усмихна на портиера в хотел „Бевърли Хилс“, заобиколи огромната лимузина, даде бакшиш на момчето, което я изкара от паркинга и се настани зад волана. Всичко си беше, както трябва да бъде в Южна Калифорния: портиери, момчета за всичко, безмълвни бакшиши, дълги коли и ослепително слънце.

В калифорнийски стил бе и разговорът му по телефона преди два часа с първата госпожа Макензи Хоукинс.

Бе решил да започне в логичен порядък, сглобявайки един по един фактите от живота на човек, стигнал до падението. Все нещо щеше да изскочи на бял свят; лесно щеше да документира тази съвременна версия на „Величие и падение на един развратник“, ако почнеше от първото му съприкосновение със света на корупцията: изисканите тоалети и пари, вместо с убийствата, мъченията и арогантността на „Уест Пойнт“.

Първото съприкосновение бе Реджайна Съмървил Хоукинс. Според събраните данни Реджайна бе родена сред ловните полета на щата Вирджиния, разглезена богаташка щерка. Бе отишла под венчило с подарения й от съдбата Хоукинс в 1947 година, когато отрупаният с лаври млад герой от битката край Булжа впечатли нацията с нови подвизи, отразени в светските хроники на вестниците. Двамата бързо намерили общ език, тъй като татенцето Съмървил владеел по-голямата част от крайбрежието на Вирджиния, а Джини била типична южняшка красавица — комбинация от пари и магнолии. Талантливият възпитаник на „Уест Пойнт“ бил покорен и временно подчинен от напевния провлачен акцент, огромните гърди и вроденото благоразположение на тази нежна, но упорита дъщеря на Конфедерацията.

Татенцето познавал много хора във Вашингтон и като имала предвид способностите и заслугите на Хоукинс, Реджайна се надявала след шест месеца да е генералша. В най-лошия случай — след година.

Във Вашингтон. Или в Нюпорт. А може би в Ню Йорк. Ако е рекъл Господ, защо не и на прекрасните Хавайски острови. Прислуга, ливреи, балове, още прислуга и…

Но Хоукинс бил чешит, а тате не познавал чак толкова много хора, които да укротят непокорния му нрав. На Ястреба не се харесвал безгрижния живот във Вашингтон, в Нюпорт и в Ню Йорк. Той искал да бъде с войниците си. Така Реджайна се озовала в разни забутани казарми, където съпругът й се скапвал да обучава безразлични наборници как да действат в някаква въображаема война. Тя решила да смени своя подарък на живота и познанствата на татенцето този път се оказали достатъчни. Хоукинс бил прехвърлен в Западна Германия, а семейният лекар ясно заявил, че климатът там няма да се отрази добре на здравето на Реджайна. Разстоянието между двамата съпрузи било достатъчно голямо, за да се стигне лесно до безпроблемен развод.

Днес, трийсет години по-късно, Реджайна Съмървил Хоукинс Кларк Медисън Грийнбърг живееше с четвъртия си съпруг Емануел Грийнбърг, филмов продуцент, в предградие на Лос Анджелис с екзотичното име Тарзана. Преди два часа по телефона тя рече на Сам Девъро: