Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Ела тук, Джаксън. Погледни право насреща, близо до върха на хълма, ей там, и ми кажи какво виждаш. — Тайръл даде на младия човек бинокъла и го наблюдаваше, докато Пул оглеждаше земята над пещерата.

— Хей, това е неземно, Тай — каза офицерът от военновъздушните сили. — Има няколко неясни ивици светлина през дърветата, вървят право на доста дълго разстояние, а после правят ъгъл, но няма откъде да излизат.

— Дълбоки зелени капаци против урагани. Маскировка. Никой още не е конструирал перфектна машинария за урагани. Не са измислени щори, които да се затварят идеално плътно. Твоите писукащи машини отбелязаха точното място, лейтенант. Това е една голяма къща-майка, ей там, а вътре има някой много важен, може би самата кучка.

— Знаеш ли, командире, не мислиш ли, че е време да кажеш на майора и на мен за какво е цялото това проклето нещо? Чуваме неща като „тази кучка“ и „терористи“, „изчезващи тайни документи“ и „международен хаос“, а ние сме страшно добре инструктирани да не задаваме въпроси. Добре, Кати не би го казала, защото тя е уставната Нелсън, и подобно на мен, прави каквото прави заради Чарли, но тук аз се отделям от компанията й. Не давам и пукната пара за инструкциите. Ако ще застрелят безценното ми тяло, искам да знам защо.

— О, небеса, лейтенанте. Не съм предполагал, че знаеш толкова много думи.

— Аз съм един надарен кучи син, командире. Сега, каква е тази мръсна работа?

— Не спазваш субординацията. Добре, Пул, ще приравня ранговете. Отнася се до убийството на президента на Съединените американски щати.

— Какво?…

— И терористът е жена, която е възможно точно сега да потегля насам.

— Безумно! Това е лудост!

— Лудост беше някога и Далас… Донесението, което получихме от долината Бекаа, е, че ако това убийство стане, ще го последват още три — на премиер-министъра на Англия, президента на Франция и главата на израелското правителство. Всичко ще стане бързо. Сигналът е убийството на президента.

— Това е невъзможно!

— Видя какво се случи на Сейнт Мартин с Чарли и твоя самолет, независимо от максималната засекретеност. Това, което ти не знаеш, е, че дълбоко законспириран екип от агенти на ФБР беше избит в Маями. Те извършваха постоянен надзор, свързан с тази операция. А аз бях почти убит на Саба. Там изпаднах в една невероятна ситуация, защото някой беше научил, че съм вербуван наново. Има изтичане на информация в Париж и Вашингтон. Лондон все още е загадка. Според моя приятел, когото с неудоволствие признавам за страшен разузнавач от МИ-6, тази жена и нейните хора имат източници, които никой никога не е сънувал. Това достатъчен отговор ли е на въпроса ти, лейтенант Пул?

— О, боже мой! — достигна дрезгавият глас на майор Нелсън по радиото на Пул.

— Да — каза лейтенантът, като погледна надолу към торбичката, в която стоеше радиостанцията. — Беше отворено, надявам се, че нямаш нищо против. Спестявам ти да го повтаряш отново.

— Мога да понижа и двамата до редници за това! — избухна Хайторн. — Не ви ли мина през ум, че някой в тази къща може да има честотен скенер?

— Корекция — каза гласът на Нелсън по радиото. — Това е военна линия, извън честотния обхват от две хиляди метра. Ние сме подсигурени… Благодаря ти, Джаксън. Мисля, че сега може да продължим. Благодаря и на тебе, мистър Хайторн. Понякога войската трябва да има и нюх, сигурна съм, че разбираш това.

— Разбирам, че вие двамата сте невъзможни! Край на толерантността… Къде си, Кати?

— Около четиристотин стъпки на запад от пещерата. Изчислих, че се връщате там.

— Влез вътре, но стой потопена най-малко четирийсет стъпки от брега. Не знам възможностите на отражателните стопове.

— Съвсем правилно. Прекъсвам.

— Прекъсвам — каза Пул, като се пресегна към торбичката и изключи станцията.

— Беше мръсен трик, Джаксън.

— Наистина беше, но погледни колко много научихме. Отначало беше Чарли, сега разбирам, че са много повече.

— Не забравяй Манчини, твоя заместник — Сал. Той би те гръмнал в небето, без да се замисли.

— Не искам да мисля за него.

— Тогава недей. — Тайръл посочи надолу към пещерата. — Нека влезем. — Двете черни фигури се движеха като блуждаещи силуети. Вървяха зигзагообразно по нанадолнището към пещерата. — По корем — прошепна Хайторн в микрофона, когато стигна плажа. — Ще пропълзим по тези храсталаци. Ако не греша, това е стена.

— Добре, ще бъда една истинска маймуна! — възкликна Пул. Когато бяха вече на стръмната стълба от лозови клони по дигата, той промуши ръката си през листака. — Наистина е стена, чист бетон.