Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Нелсън и Пул се спогледаха. Лейтенантът вдигна рамене, за да покаже, че не разбира думите на Тайръл. Майорът повдигна вежди, а после сви рамене и поклати глава, сякаш да каже, че е излишно да се пита.

— Джеф, къде си? — извика Тайръл по телефона, защото проточилото се мълчание стана не само обезпокояващо, но зловещо. Накрая гласът се появи.

— Страшно съжалявам, Тайръл! — започна тихо Кук. — Бих желал да не ти казвам това. Една патрулна лодка е прибрала тялото на Майкъл Симс на около деветстотин метра от брега. Бил е застрелян в главата.

— О, Боже — каза Хайторн тихо. — Как се е оказал там?

— Според предварителното разследване, понеже са намерили следи от боя по дрехите му, властите смятат, че е бил застрелян, после поставен в моторна лодка и отпратен на автоматична скорост в открито море. Те мислят, че той е бил наведен над борда и ударът го е запратил вътре в лодката.

— Което означава, че никога не ще намерим Марти. А ако го намерим, ще бъде мъртъв в лодка с празен резервоар.

— Боя се, че британският флот поддържа това мнение. Нарежданията от Лондон и Вашингтон са да запазим мълчание по въпроса.

— Проклети да са! И двете момчета ги слагам по-горе от тази скапана операция. Те бяха герои от войната, а загинаха за нищо.

— Прости ми, Тай, но аз наистина вярвам, че не е за нищо. Ако не друго, то това, прибавено към убийството в Маями, твоето преживяване на Саба и самолета в Сейнт Мартин доказват, че имаме работа с много сериозен проблем. Тази жена… тези хора… имат източници, надхвърлящи всякакви предварителни очаквания.

— Знам — каза Хайторн едва чуто. — А освен това вече знам как новите ми сътрудници се чувстват след смъртта на Чарли.

— Кой?

— Нищо, няма значение, Джеф. Стивънс съдейства ли на вашите планове там?

— Да, сътрудничи ни. Тай, откровено трябва да те попитам, ти искрено ли мислиш, че си в състояние да продължиш? Искам да кажа, че все пак си бил няколко години далеч от такива неща…

— Какво, по дяволите, правите ти и Стивънс, седянка на стари моми с бродерия ли? — прекъсна го Хайторн сърдито. — Нека ти обясня нещо, Кук, аз съм на четирийсет години…

— Четирийсет и две — прошепна Катерин Нелсън през стаята. — Досието…

— Млъкни!… Не, не ти, Джеф. Отговорът на твоя въпрос е да. Тръгваме след час и имаме за вършене много работа. Ще се свържа с вас по-късно. С кого ще държиш връзка?

— С управителя? — предложи сътрудникът на МИ-6 по телефона.

— Не, не той. Зает е твърде много с хотела… Използвай Роджър, младия барман, това е идеалният вариант.

— О, да, черният приятел с пушката. Добър избор.

— Бъди на разположение — каза Тайръл, като затвори телефона и се обърна към майор Нелсън. — Моята възраст няма нищо общо с последиците. Бях точен, когато казах, че ще имаме двуместна — за мъже, подводница, защото е така. Не трима или четирима, а двама. Надявам се, че ти и твоят „драг“ сте страшно близки, защото след като настояваш да бъдеш на борда, ще трябва да си или върху него, или под него.

— Една незначителна поправка към номенклатурата на миниподводницата, командир Хайторн — възкликна майорът. — Отзад… или може би следва да кажа — към кърмата… се намира временен склад, отделение, равно по големина, ако не и по-голямо от пространството за персонала. Там се държи една спасителна лодка, основни провизии за пет дни, както и оръжие и сигнални ракети. Предполагам, че ще извадим някои провизии, товарите, излишната екипировка и ще се отвори място за мен.

— Откъде знаеш толкова много за миниподводниците?

— Някога тя излизаше с един морски авиоатлет от Пенсакола, който беше много близък с водолазния свят — отговори лейтенантът. — Сал, Чарли и аз бяхме много щастливи, когато тя му каза да се разкара на Сатурн. Той беше един нещастен арогантен глупак.

— Моля те, Джаксън, някои неща не са за говорене.

— Имаш предвид неща като досиетата? — попита Хайторн.

— Прочела съм само един протокол.

— Изровен от войната през 1812… Добре, забрави. — Хайторн отиде до масата и книжата. — Можем да започнем от точка, например на миля или миля и нещо на юг от първия остров. Със загасени светлини, ще се движим само чрез дългообхватния навигатор 58 58 Импулсни сигнали от две двойки радиостанции се използват от навигатора да определи географското положение на кораба. — Бел. прев. . Ето, точно тук. — Тайръл посочи с линийката към координатите, фиксирани от Вашингтон. Това бе всичко известно за атола. За щастие бяха включени чертежи, подготвени от специалисти като Хайторн от преди шест години. Рифове, които се намираха там, а също и невидими вулканични скали, отбелязани така, че моряците да не налетят върху тях или да потънат в бурните води. — Има прекъсване през външния риф тук — каза той, докосвайки моряшката карта.