Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Как ще бъде като капитан на миниподводницата?

— Мога да управлявам всяко нещо, което върви напред или назад по небето, земята или във водата — каза майорът, отговаряйки за себе си. — Дай ми един час да науча правилата и устройството и ще мога да се явя на изпит за най-високата категория…

— Харесва ми твоята скромност. Освен това не й се доверявам.

— Знам също, че морските „барети“ могат да бъдат обучени да ги управляват за двайсет минути.

— На мен ми отне половин час — каза Хайторн лекомислено.

— Бавен си, както и очаквах. Виж, Тай, аз не съм идиотка. Ако някой ми беше предложил да отида на разузнаване с теб, бих отказала. Не защото съм страхлива, а защото не съм нито физически, нито психически обучена за такава работа. Няма да съм ти от полза. Но в машина, която мога да управлявам, аз мога да съм в плюс. Ще държим връзка по радиото и ще мога да дойда където пожелаеш, по всяко време. Ще ви бъда полезна, ако попаднете в беда.

— Винаги ли е толкова логична, Джаксън?

Преди хилещият се Пул да може да отговори, телефонът иззвъня и тъй като беше най-близо, той отиде до шкафчето и го вдигна.

— Да? — отговори внимателно, после, след като изслуша отсрещната страна, се обърна към Хайторн, а ръката му легна върху микрофончето. — Някакъв Кук те търси.

— Време му беше! — Тайръл взе слушалката от лейтенанта. — Къде ходиш, по дяволите? — извика той.

— Аз бих попитал теб за същото — каза гласът от Вирджин Горда. — Ние току-що се върнахме, не намерихме абсолютно никакво съобщение от теб, но открихме, че сме ограбени!

— За какво говориш?

— Трябваше да се обаждам на онова говедо Стивънс, за да науча къде си.

— Не провери ли при Марти?

— Марти си е отишъл, както и неговият приятел Мики. Те просто са изчезнали, стари момко.

— Кучи синове! — изрева Хайторн. — Това ли е похищението?

— Пликът, който оставих за теб в трезора, също е изчезнал. Всичко… всичките ни материали до днес.

— Боже господи!

— В неподходящи ръце този материал…

— Пукната пара не давам за неподходящите ръце. Искам да знам къде са Марти и Мики! Те не биха изчезнали. Не е в техен стил. Щяха да оставят бележка. Никой ли не знае нищо?

— Очевидно не. Казват, че един тип, наречен стария Риджили, отишъл в работилницата, където двете момчета трябвало да работят по машината му, и открил, че момчетата не са там, а машината му още стои разглобена.

— Тук има нещо гадно! — извика Хайторн. — Те са ми приятели… Какво става, по дяволите!

— Почакай, сега следва най-лошото — каза Кук. — Чиновникът, който дал плика, каза, че е предал писмото на „един твърде уважаван в Лондон джентълмен на име Гримшоу“, който ни е идентифицирал всичките и дал да се разбере, че писмото е негова собственост, защото ни е платил за информацията.

— Каква информация?

— Оценка на яхта, която неговият клуб в Сан Диего щял да купи, списък на оборудването, което трябва да се подмени, и обща оценка на възможностите й. Трябва да призная, че звучи убедително. За нещастие, младият човек клъвнал.

— Кучият му син застреля ли се или изхвръкна от хотела?

— Той вече напусна, стари момко. Прекрати договора си веднага щом беше здраво наруган. Каза, че ще получи място в Савой в Лондон, а и се чувствал зле на този остров. Хвана първия полет за Пуерто Рико, като арогантно ни заяви, че доста се надява да пътува в същия самолет за Лондон, в който е и неговият Гримшоу. Казал на управителя, че сигурно ще остане без работа само един ден, нещо такова.

— Провери пътниците от Пуерто Рико за всички полети до… — Тайръл спря, като въздъхна шумно. — По дяволите, ти вече си го направил.

— Естествено.

— Никакъв Гримшоу — каза Хайторн.

— Никакъв Гримшоу — потвърди Кук.

— И той със сигурност не е в тамошния клуб.

— Стаята му е без петънце, телефонът е избърсан чисто, двете брави — също.

— Професионалист… Дяволите да го вземат!

— Така е, не може постоянно да мислим за това, Тай.

— Аз постоянно мисля за Марти и Мики и ти трябва да си скъсаш задника да ги намериш.

— Уведомили сме британската флота в Пуерто Рико, а властите ги издирват из острова… Една минута, Тайръл, Жак току-що влиза. Има да ми каже нещо. Остани на телефона.

— Добре — каза Хайторн, като сложи ръка на слушалката и се обърна към Катерин Нелсън и Джаксън Пул. — Там, на Горда, жестоко са ни изиграли — обясни той. — Мой добър приятел, който ми беше връзка, заедно с помощника си, също приятел, са изчезнали. Също и всички документи, с които разполагахме за тази кучка.