Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Наистина не разбирам — запротестира държавният секретар. — Каква връзка?

— Той беше моята връзка със службите, преди да достигна до вас, господин Палисър.

— Все още не разбирам…

— Нито пък аз — каза Тайръл. — Може би Филис ще ни помогне.

16,29

Парата беше толкова гъста, че човекът в ъгъла на сауната едва се виждаше. Съскането спря, вратата се отвори и вътре влезе втори човек, носещ голяма кърпа за голия мъж на горещите плочки. Парата излезе навън, откривайки обляното в пот тяло на сенатор Несбит. Очите му бяха във фазата между опулени и разфокусирани, а устата му отворена, всмукваща оставащата пара.

— Припаднах отново, нали, Юджийн — каза той, докато ставаше на крака и се загръщаше с кърпата, която беше преметната през раменете му от шофьора-бодигард.

— Да, сър. Маргарет забеляза симптомите точно след обед…

— Боже господи, следобед е? — прекъсна го сенаторът почти в паника.

— Не сте го правили от много време, сър — каза бодигардът, водейки разтревожения си работодател към душа няколко метра по-нататък.

— Слава богу, че е лято и Сенатът е във ваканция… Заведохте ли ме до… Мериленд?

— Не можахме, нямаше време. Вместо това докторът дойде тук. Той ви сложи няколко инжекции и ни каза какво да правим.

— Не е имало време?

— Имате среща в Белия дом, сенаторе. Трябва да вземем графинята и нейния племенник в седем и петнайсет.

— Ох, Исусе, каква развалина съм!

— Ще се оправите, сър. След душа Маги ще ви направи масаж и инжекция, после ще починете за час преди тръгване. Ще бъдете в отлична форма, шефе.

— Отлична форма, Юджийн? — изражението на Несбит беше патетично. — Опасявам се, приятелю, че това е лукс, който може никога да не позная. Аз живея в ужасен кошмар, в този кошмар. Той удря без предупреждение и не мога да го контролирам. Понякога си мисля, че всемогъщият Бог проверява издръжливостта ми, за да види дали ще извърша смъртния грях да отнема живота си, за да прекъсна болката.

— Не и когато ние сме наоколо, сър — каза бодигардът-бавачка, внимателно поставяйки голото тяло на пластмасов стол под душа. Пусна хладка вода и постепенно я правеше все по-студена и по-студена, докато накрая по тялото на политика се спуснаха ледени игли. — Понякога главата ви се обърква малко, сър, но, както каза докторът, всъщност можете да функционирате по-добре от много други… Сега ще стане студено, сър. Потърпете малко.

— Ааах! — извика Несбит, когато студената струя го обгърна. — Това е достатъчно, Юджийн.

— Не сър, още малко.

— Замръзвам!

— Ще я спра след около петнайсет секунди. Така каза докторът.

— Не мога да издържам!

— Четири, три, две, едно — край, сър — още веднъж бодигардът хвърли кърпата върху пациента си и му помогна да стане. — Как е сега, сенаторе? Отново сте в земята на живите.

— Те казват, че няма лекарство, Юджийн — отговори сенаторът меко, с прояснени очи. Лицевите му мускули се бяха отпуснали, когато излезе под душа с помощта на своя шофьор. — Те казват, че или си отива с времето и терапията, или трябват много наркотици, за да издържиш. Естествено наркотиците докарват мозъка до деградация.

— Това не може да се случи, когато ние сме наоколо, сър.

— Да, разбирам, Юджийн, и моята благодарност е така голяма, че ти и Маргарет ще бъдете добре компенсирани, след като аз си отида. Но, мили боже, човече, аз съм двама души! И никога не знам кога единият надделява над другия. Това е жив ад.

— Знаем, сър, както и вашите приятели в Мериленд. Всички ние се грижим за вас.

— Представяш ли си, Юджийн, че аз нямам ни най-малка представа откъде изобщо се появиха тези мои приятели от Мериленд?

— Разбира се, че имате, сър. Техният доктор дойде да ни види, след като се появи онзи малък проблем с киното в Бетезда. Вие не направихте нищо лошо, само дето някои хора решиха, че са ви познали.

— Нямам спомени за това.

— Така реши и докторът… Е, това е минало, нали така, шефе? Вие отново сте във форма и ви очаква велика нощ. Президентът, сър! Ще спечелите много точки от гласоподавателите с тази контеса и нейния племенник, нали?

— Да, предполагам, че да, Юджийн. Хайде, Маргарет да прави масажа и да подремна малко.

17,07

Старата секретарка на временния директор на Централното разузнавателно управление беше приела за трети път разговор от Лондон и накрая заяви, че новият директор, след като „разбрал от отряда за Момиченцето-кръв“, бил до гуша затънал в спешни срещи из целия Вашингтон, в момента с президента в Белия дом, и ще се обади на председателя на МИ-6 в специалния отдел веднага щом кризата отмине. Тя беше толкова твърда, колкото позволяваше положението й. Може би прекалено твърда, но алтернатива нямаше. След успешното изпълнение на летище Дълес тя беше последният пост. Новините от Лондон не можеха да минат през нея. Тя погледна кристалния часовник на бюрото си. Течаха последните й минути в този офис.