Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Искате да кажете, че не можете да го намерите, така ли?

— Търсим го, контесо. Той спокойно може да е на голф или при приятели…

— Той има шофьор и иконом, млади човече. Те би трябвало да знаят къде е.

— Икономът знае само, че сенаторът е излязъл с колата, а телефонът в колата повтаря, че собственикът е извън нея.

— Намирам това за нетърпимо. Настоявам да говоря със сенатора лично.

— И аз съм сигурна, че той ще иска да разговаря с вас, контесо, но ако ви вълнува вашата среща в Белия дом, нека ви уверя, че всичко е уредено. Ще ви вземат от хотел „Карилон“ точно в седем и петнайсет тази вечер. Малко рано е, но са възможни задръствания.

— Успокоихте ме. Благодаря ви много.

12,17

Хайторн грабна телефона на бюрото в Шенадоа Лодж.

— Да? — каза той.

— Палисър е. Учудвам се, че не сте ми се обаждали.

— Не съм се обаждал? Аз оставих поне дузина съобщения!

— Наистина?… Това е странно. Ти трябваше директно да бъдеш свързван с мен.

— Знам това и телефонистите го казваха. Казваха ми го всеки път, когато изпращаха името ми при вас.

— Изобщо не съм получавал нищо. От друга страна, целият ден тук е бъркотия. Имаше външнополитическа криза, но с късмет и малко заплахи може и да сме я разсеяли… Какво стана с генерал Майерс? Откровено казано, той се държеше като идиот по време на конференцията. Отговорът му на всичко беше „сладките бомби“.

— Какво е това?

— Ракети, които взривяват подбрани мишени. Говореше сериозно.

— Той е сигурен Скорпион. Записахме го на магнетофон. Имаше информация, която може да е получил само чрез мрежата на Скорпионите. Майерс е един от тях, вече няма съмнение. Вярвайте ми, знам го. Хванете го, изолирайте го, подложете го на химикали.

— Има и нещо друго. Мой приятел от Израел, полковник от Мосад, смята че при нас има огромно изтичане на информация. Той е изпратил двама от своите хора с някаква свръхважна информация. Иначе не би предприел такива драстични мерки. Нека изчакаме, докато те се свържат с мен и тогава ще действаме на всички фронтове.

— Това ме устройва. Ще ги спипаме всичките и ще изпратим тази кучка на небето.

— Как му се викаше, капитане? „От твоите уста в божиите уши“? Да се надяваме.

Когато Хайторн затвори телефона, хотелският телевизор показваше трагедията на пътя към летището Дълес от хеликоптер. Камерите предаваха картини на горящи коли, някои от които внезапно избухваха, обгорени тела на паважа, неописуем ужас.

Шефът на имиграционната охрана усети кратките остри импулси на своя скорпионски индикатор, извини се още веднъж пред колегите си и бързо отиде до най-близкия обществен телефон във външния коридор.

— Номер четиринайсет — каза той, след като набра кода.

— Тук е номер едно — дойде дрезгавият глас по линията. — Забележително, четиринайсет, във всички новини е. Браво!

— Надявам се, че бяха същите хора — каза Скорпион четиринайсет. — Реших, че събирането на средства за Негевската пустиня е ключът.

— Така беше. Моят агент в Йерусалим ми го даде, а той е едно старо копеле. Ако можеше да взриви цялата тази администрация лично, щеше да го направи. Ще му се обадя да му кажа новините. Той иска това, което искам и аз, и ние ще оберем целия каймак.

— Не ми казвай, Номер едно, не искам да знам.

— Можеш да разчиташ на мен.

На десет хиляди мили оттам, в един офис на йерусалимската улица Бен Йехуда, набит мъж, наближаващ седемдесетте, седеше наведен на бюрото си и изучаваше съдържанието на една папка. Лицето му беше като пергамент, с дълбоки бръчки, очите — малки и враждебни. Частният му телефон звънна. Ако се обаждаше някой от семейството му, щеше бързо да го отпрати, защото тази линия трябваше да остане свободна. Трябваше.

— Да? — любезно каза старият израелец.

— Шалом, Мустанг — каза гласът от другия край.

— Проклет да си, Жребец! Какво те забави толкова?

— Подсигурени ли сме?

— Не задавай глупави въпроси. Говори.

— Пратениците бяха пренасочени…

— За бога, не ни подслушват. Говори ясно!

— Лимузината на двойката беше направена на решето и след това взривена…

— Документи? — попита остро израелецът. — Инструкции, идентификации?

— Нищо не е могло да оцелее в експлозията, а дори и да е, ще минат дни, преди да го открият в лабораторията. Тогава ще бъде късно.

— Аха! Имаш ли нещо друго да ми кажеш?

— От нашия човек в управлението разбрах, че ще стане тази вечер. Лондон е прихванал разговора.

— Боже мой, в такъв случай Белият дом ще бъде предупреден!