Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Ще вземеш това, което ти дам. Вярвам, че благородното докерче разбира — и аз си имам разходи. Ще получиш твоите двайсет и пет хиляди, но останалото е за мен, за моите начинания. Защо ме гледаш така особено?

— Какво ще стане с теб, сеньора? Къде ще отидеш? Какво ще правиш?

— На всичко ще получиш отговор тази вечер, мой нежен любовнико.

— Ако толкова ме обожаваш, защо не ми кажеш? Говориш, че ще ме оставиш тази вечер. Изчезваш, аз оставам сам… Не можеш ли да ме разбереш, Каби? Ти ме направи част от себе си. Аз бях никой, а сега съм някой заради теб. Ще мисля за теб през останалата част от живота си. Ти не можеш просто да изчезнеш и да ме оставиш объркан и самотен.

— Няма да си объркан, а колкото до самотата, ти си имаш Анжелина, нали?

— Това е само далечна мечта.

— Достатъчно приказки — каза Баярат, отиде до бюрото и отвори плика, като счупи трите печата и откъсна лентата. Тя извади двайсет и шест хиляди долара, подаде на Николо хиляда, постави на масата двайсет и петте и остави двайсет и четири хиляди в плика. После притисна печатите и го даде на докерчето от Портичи, заедно с хилядата долара.

— Това ще бъде достатъчно за твоите разходи до Ню Йорк — каза тя. — Мога ли да бъда по-честна или по-искрена с теб от това?

— Grazie — каза Николо, — ще дам плика на Анжелина следобед.

— Можеш ли да й вярваш, докерче?

— Да. Тя не е от твоя свят, нито от пристанището. Аз говорих преди минути с нея, беше на път за летището. Ще пристигне в два и двайсет и пет, изход седемнайсети. Нямам търпение.

— Какво ще кажеш на твоята прочута дама.

— Каквото ми дойде от сърцето, сеньора, не от главата.

Брус Палисър, държавният секретар, беше събуден от Белия дом в 5,46 сутринта и в шест и десет беше в лимузината си в посока към Овалния кабинет. Сирия и Израел бяха стигнали до задънена улица в преговорите. Можеха да избухнат враждебни действия — вероятно ядрени, ако съвместните усилия на Съединените щати, Англия, Франция и Германия не успееха да охладят хардлайнерите и от двете страни. В шест и тринайсет сутринта съпругата на Палисър прие обаждане от капитан Хайторн, искащ да говори веднага със секретаря. Било спешно.

— Очевидно има и други спешни неща — отговори Джанет Палисър. — Той е в Белия дом.

— Съжалявам, сър, но ми е наредено да не прекъсвам срещата на Съвета за сигурност при никакви обстоятелства.

— Представи си — прекъсна го раздразненият Хайторн, — просто си представи, че във въздуха лети балистична ракета, насочена директно към Белия дом! Можеш ли да ме свържеш в такъв случай?

— Искате да кажете, че има такава ракета…

— Не, не казвам това! Просто казвам, че трябва да говоря със секретаря по много важен въпрос.

— Обадете се в Държавния департамент.

— Не мога да се обадя в Държавния департамент!… Той даде ясно да се разбере, че трябва да говоря само с него.

— Тогава се обадете на спешния му телефон.

— Не знам как…

— Ако нямате номера, не сте толкова важен.

— Моля ви, трябва да предам съобщение на секретаря Палисър!

— Момент. Как казахте, че ви е името?

— Хайторн.

— Исусе, съжалявам, сър. Вашето име е прибавено последно в списъка на компютъра. Буквичките са малки, нали разбирате? Съобщението, моля.

— Нека ми се обади веднага. Той знае къде и аз ще чакам. Ще го получи моментално, нали?

— Изпращам го, сър — чу се изпукване и линията замря.

Хайторн се обърна към Пул, който седеше във фотьойла и слушаше.

— Има спешно съвещание в Белия дом, а операторът трябваше да чете някакъв дребен шрифт, за да ме свърже с Палисър. За да му кажа, че един генерал маниак, който вероятно е в същата стая, подпомага и окуражава убийството на президента.

— Какво ще правим сега?

— Ще чакаме — каза Тайръл. — Това е най-лошото.

Двойката излезе от митницата на главния терминал на международното летище Дълес. За първи път пристигаха в Съединените щати и задачата им беше най-важната, която бяха изпълнявали досега. Носеха името на човека, който беше ключовата фигура в начинанието на Баярат. Сенаторът Несбит. Той, отвъд законите на разума, водеше терористката към нейната жертва. Едно убийство, което можеше да стане всеки миг.

Те пристигнаха с полет 8002 от Тел Авив и както обясниха на служителя на митницата, престоят им щеше да бъде кратък. Представиха се за инженери на служба към израелското правителство, изпратени да присъстват на конференция за събиране на средства за иригационните проекти в пустинята Негев. Незаинтересованият служител постави печата си, пожела им приятен ден и погледна към следващия пътник.