Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Майерс: Ужасно, просто ужасно. Разбира се, виждал съм и далеч по-лоши рани, но беше война, а не траурно бдение, за бога!

Хайторн: Вие сте бил най-добрият воюващ офицер в армията.

Майерс: Не, синко, моите момчета бяха най-добрите…

Хайторн: Скромността ви е изключителна за човек с вашите заслуги.

Майерс: Човек не бива да се надува сам, особено след като други го надуват вместо него, така ли е?

Хайторн: Наистина, толкова правилно, сър… Но някой застреля Ричард Ингерсол и ме нападна в градината, преди да успея да видя кой е. Ние ще трябва да открием това лице.

Майерс, прекъсвайки: Трябвало е да тренирате като сините каски, капитане. Като изключим морската пехота, не вярвам да имате такива тренировки във флота. От друга страна, чух че сте имали схватка на островите, преследвайки Момиченцето-кръв. Разбрах, че двама ваши колеги разузнавачи, британец и французин, са били убити, а вие сте се измъкнали. Трябва да сте много способен, капитане…

— Задръж, Джаксън — каза Тайръл, облягайки се напред на стола си, когато Пул спря касетофона. — Исках да съм сигурен, че го чух правилно. Чух го и това е още едно бинго. Никога Лондон или Париж не са заявявали, че Кук и Ардисон са прикрепени към МИ-6 или Дьозием. Майерс е получил тази информация от мрежата на Скорпионите. Вашингтон никога не е споменавал в докладите си за движението на Баярат. Ние не говорим за персонала на съюзните разузнавания и те не говорят за нас.

— Още един гвоздей в ковчега на Максимум — отбеляза Пул. — Сега нека понаучим нещо за психиката на генерала.

Хайторн: Вашата военна атестация, сър, е върхът на военния, достоен за завистта и уважението на всеки войник, който някога е служил на тази нация…

Майерс, прекъсвайки: Това е много мило от ваша страна, но както казах, аз никога не съм бил сам. Дори в клетките за мъчения и тигровите дупки на Виетконг знаех, че американският народ ме подкрепя. Никога не изгубих тази вяра.

Хайторн: В такъв случай, генерале — и това няма нищо общо с тази вечер, личен въпрос е, — как можете да приемате оголването на бюджета за армията до кости? Питам ви това като голям ваш почитател.

Майерс: Това няма да стане! Това няма да стане! Не може да стане! Има интерконтинентални балистични ракети, насочени към нас от всички части на земята! Трябва да се въоръжаваме и превъоръжаваме! Руснаците може да са приключени, но има други на тяхно място. Да се въоръжаваме, за бога, да се въоръжаваме! Това е наш дълг!

Хайторн: Аз съм съгласен, разбира се, сър, но как може да стане? Политиците и от двете партии изискват съкращения, обещавайки на страната дивиденти от мира, главно за сметка на отбраната.

Майерс, с нисък глас: Как може да стане? Нека ви кажа, капитане. Сега си говорим само между нас, нали?

Хайторн: Имате клетвата ми на морски офицер, пред Господа и пред вас, генерале.

Майерс, с едва чуващ се глас: Ние първо трябва да дестабилизираме страната, Хайторн, да разтревожим нацията, да я накараме да разбере, че има врагове навсякъде! След като веднъж е разтревожена, ние ще заемем мястото на пазители на нацията, което ни се полага.

Хайторн: Как да я разтревожите, сър? Срещу какво?

Майерс: Срещу неизбежното в едно разкъсвано от престъпници и слабоволеви хора общество. Ние трябва да сме силни и да запълним вакуума с лидери.

— Щеше да е шегаджия — каза Пул, изключвайки касетофона — истински комедиант, ако имаше чувство за хумор. Вместо това той е един смешен кучи син.

— Той е параноик — добави Тайръл тихо. — Съвършеният посветен Скорпион на Повелителите. Не само банковите му сметки се пълнят — макар че него едва ли го е много грижа да това, — но той наистина вярва, че неговата мечта за ред чрез сила е реална. Страшното е, че това може да стане за секунди, с един куршум или граната, използвани от някой, когото не можем да намерим. Някоя Баярат, посветила целия си живот на това убийство. Къде… къде е тя?

Беше 8,12, когато хотел „Карилон“ прие отново мадам Балзини и нейния племенник. За всички формалности се беше погрижил един любезен портиер, който беше станал много богат от своя труд. В 8,58 Баярат звънна в банката на Каймановите острови, избрана от долината Бекаа, използвайки кода си, и беше уверена, че сумата от петдесет хиляди долара ще бъде доставена в хотела до час, без да бъде предлаган или търсен механизъм за трансфер. Парите пристигнаха във фирмен плик.

— Да ги взема ли? — попита Николо, когато банковият служител излезе.