Робърт Лъдлъм - Самоличността на Борн

— Чувал съм.

При споменаването на името Жан-Пиер пациентът на Уошбърн отмести погледа си от витрината и се обърна. Беше автоматичен рефлекс, но движението напомни на собственика за присъствието му.

— Какво има? Какво желаете?

Беше време да преправи френския си.

— Бяхте ми препоръчан от мои приятели в Ница — каза пациентът с акцент, по-подходящ за Ке д’Орсе, отколкото за Le Bouc de mer.

— О! — Собственикът направи незабавна преоценка. Измежду клиентите му, особено сред по-младите, имаше и такива, които предпочитаха да се обличат в разрез със социалното си положение. Обикновените дънкови ризи даже бяха модерни напоследък. — Вие сте отскоро тук, сър?

— Лодката ми е на ремонт. Няма да успеем да стигнем до Марсилия днес следобед.

— С какво мога да ви бъда полезен?

Мъжът се засмя.

— Не на мене, а на готвача ми; аз не смея да му се бъркам в работата. Той ще намине по-късно, ще му кажа откъде да пазарува.

Месарят и приятелят му също се засмяха.

— Надявам се, сър — каза собственикът.

— Засега ми трябват дузина млади патици и, да кажем, единайсет шатобриана.

— Разбира се.

— Добре, ще изпратя готвача на яхтата направо при вас. — Пациентът се обърна към мъжа на средна възраст. — Между другото, без да искам ви подслах…, не, моля ви, не се притеснявайте. Маркизът не е онзи глупак Д’Амбоа, нали? Струва ми се, споменаха ми, че живее някъде наблизо.

— О, не, сър — отговори прислужникът. — Не познавам маркиз Д’Амбоа. Ставаше дума за маркиз Дьо Шамбо. Свестен джентълмен, сър, но си има проблеми. Несполучлив брак. Съвсем несполучлив. Това не е тайна.

— Шамбо? Да, мисля, че сме се срещали. Той е доста нисък, нали?

— Не, сър. Даже е доста висок. Почти като вас, бих казал.

— Така ли?

Пациентът разучи всевъзможните входове и вътрешните стълби на двуетажното кафене много бързо — неуверен посетител, който се е заблудил в непознато място. Имаше две стълби към втория етаж, една откъм кухнята и една от малкото фоайе точно до предния вход. Тъкмо нея използваха собствениците, за да отидат до банята на горния етаж. Имаше и прозорец, през който някой любопитен можеше да погледне кой използва тази вътрешна стълба. Пациентът беше сигурен, че ако почака достатъчно дълго, ще види двама души да го правят. Те несъмнено щяха да се качат поотделно, като, естествено, нямаше да се отправят към банята, а към спалнята над кухнята. Пациентът се чудеше коя ли от скъпите коли, паркирани в тихата улица, принадлежеше на маркиз Дьо Шамбо. Която и да беше, прислужникът в месарския магазин можеше да не се безпокои, тъй като работодателят му нямаше да я кара.

Парите!

Жената пристигна малко преди един часа. Беше зашеметяваща блондинка. Големият й бюст опъваше синята коприна на блузата й, дългите й загорели крака грациозно се полюшваха върху високите токчета, бедрата и закръгленият й ханш се очертаваха под плътно прилепналата бяла пола. Шамбо можеше и да има проблеми, но имаше и вкус.

Двайсет минути по-късно видя бялата пола през прозорчето; момичето се качваше по стълбата. След не повече от шейсет секунди друга фигура изпълни рамката на прозореца. Тъмни панталони и блейзер под бледото лице забързаха нетърпеливо нагоре. Пациентът преброи минутите. Надяваше се, че маркиз Дьо Шамбо има часовник. Пациентът тръгна по калдъръмената пътека към входа на ресторанта, като носеше брезентовия си сак колкото се може по-дискретно. Влезе във фоайето и сви наляво, измърморвайки някакво извинение, докато задминаваше възрастен мъж, който се изкачваше с усилие по стълбите. След това се качи на първия етаж и отново сви наляво по дългия коридор към задната част на сградата над кухнята. Мина покрай банята и стигна до една затворена врата в края на тясно антре. Там застина с прилепен до стената гръб. Обърна главата си и изчака възрастния мъж, който разкопчаваше панталоните си, да стигне до вратата на банята.

Пациентът — инстинктивно, без да мисли — вдигна меката торба и я опря до вратата. Протегнатите му ръце я наместиха уверено в самата среда. Той отстъпи назад и с рязко движение стовари лявото си рамо върху брезента, а с дясната си ръка прихвана края на отлитащата врата, за да не се тресне тя в стената. Не беше възможно никой долу, в ресторанта, да е чул звук от приглушеното насилствено отваряне.

— Nom de Dieu! 2 2 За Бога! (фр.) — Б. пр.

— Mére du Christ! 3 3 Света Богородице (фр.) — Б. пр.

— Qui est ce? 4 4 Кой е? (фр.) — Б. пр. …

— Silence! 5 5 Тишина! (фр.) — Б. пр.