Робърт Лъдлъм - Превъзходството на Борн

— Забравих да ви предупредя, да не го пускате на земята и да не го клатите силно.

— Божичко!… Не е ли време вече да се отклоним от пътя? Уонг каза…

— Забравете. Ще трябва да ни виждат, докато стигнем до полето преди втория хълм. Тогава ще виждат главно вас. По-бързо. Те ще изпратят някакъв сигнал, което значи, че сте били отново прав. Пилотът сигурно ще получи разрешение за кацане с помощта на джобно фенерче. Никакви радиовръзки.

— Трябва да се срещнем с Уонг някъде. Мисля, че той каза долу, при първия хълм.

— Ще го почакаме няколко минути, но мисля, че можем да го забравим. Ще види това, което видях аз, и както аз самият бих постъпил, ще се върне в Макао при двайсетте си хиляди и ще твърди, че се е заблудил.

— Какво видяхте вие?

— Шестима въоръжени с необходимите муниции да брулят листата от всички дървета на този хълм.

— Господи, никога няма да се измъкнем оттук!

— Не се предавайте още. Това е едно от нещата, за които съм помислил. — Борн се обърна към Макалистър и ускори ход. — От друга страна — добави с гробовен глас, — винаги щеше да има риск, след като изпълняваме нещата по вашия план.

— Да, знам. Няма да изпадам в паника, обещавам. — Гората изведнъж свърши; черният път сега продължаваше през поле с висока трева. — Защо, мислите, са тук тези хора?

— Подкрепление, в случай че всичко се окаже капан, което дори новакът ще си помисли веднага. Казах ви, не ми повярвахте. Но ако сте прав — а аз мисля, че сте, — те ще останат далеч назад, за да се уверят, че не бягате панически. Ако е така, това ще осигури бягството ни.

— Как?

— Тръгнете надясно през полето — каза Джейсън, без да отговори на въпроса. — На Уонг ще дам пет минути, освен ако не забележим сигнала някъде наблизо или чуем звук от хеликоптер. И си позволявам да отделя толкова много време, защото наистина ми трябват очите му, за които платих.

— Може ли да мине покрай онези хора, без те да го забележат?

— Може, ако в момента не пътува обратно към Макао.

Те стигнаха до края на полето и първия хълм, откъдето започваха дърветата. Борн погледна часовника си, а после Макалистър.

— Да се качим горе и да се скрием — каза той, като посочи дърветата над тях. — Аз ще остана тук, а вие ще продължите, но без да излизате на открито и да се показвате. Застанете в самия край на гората и ако видите светлинен сигнал или ако чуете самолет, свирнете с уста. Можете да свирите, нали?

— Всъщност не много добре. Когато децата бяха по-малки и имахме куче териер….

— О, по дяволите! Хвърлете камъчета през листата на дърветата. Аз ще ги чуя. Давайте напред!

— Да, разбирам. Мърдам.

Делта — защото той сега беше Делта — започна своето бдение. Лунната светлина непрекъснато беше закривана от ниските бързо плуващи облаци и той местеше поглед към високата трева, гледаше дългите стръкове. Изминаха три минути и той реши, че чакането е загуба на време, когато вдясно от него от тревата бързо изскочи човек и се втурна в гората. Борн остави куфарчето на земята и измъкна дългия нож от колана си.

— „Кам Пек“! — прошепна човекът.

— Уонг?

— Да, сър — каза китаецът и се запровира между стеблата на дърветата към Джейсън. — Посрещате ме с нож?

— Отзад има други хора и да си призная, не очаквах, че ще се появиш. Казах ти, че имаш право да се измъкнеш, ако рисковете ти изглеждат твърде големи. Не смятах, че това ще стане от самото начало, но все пак бих го приел. Онези имат доста впечатляващи оръжия.

— Може би щях да се възползвам от ситуацията, ако не плащахте така щедро, пък и ми дадохте шанс за невероятно удовлетворение. За мнозина други също ще е така. Много хора ще бъдат благодарни.

— Су Свинята?

— Да, сър.

— Чакай малко — разтревожи се Борн. — Откъде си толкова сигурен, че ще си помислят, че някой от онези хора го е направил?

— Какви хора?

— Патрулите с автоматично оръжие назад покрай пътя! Те не са от Гуангдонгския гарнизон. Те са от Пекин!

— Убих го в Жухай Ши. Близо до портата.

— По дяволите! Всичко си изпортил! Те чакаха него!

— Ако са го чакали, той при всички положения щеше да закъснее или да не се появи изобщо.

— Какво?

— Той се наливаше в офиса на граничния префект. Излезе по нужда и аз използвах момента. Сега лежи в съседната тоалетна със срязано гърло и гениталии.

— Господи… Значи той не ни е следил изобщо?

— Явно не. По нищо не личеше, че е било така.

— Разбирам — не, изобщо не разбирам. Той е останал извън тазвечерната операция. Единствено хората от Пекин са били включени. Но все пак той е бил главната връзка долу…