Робърт Лъдлъм - Превъзходството на Борн

— Той се застрахова тройно — каза Борн, докато вървяха към слабо осветеното кафене в края на бетонния тротоар. — Вече е тръгнал за насам. Навярно знаете, че ще бъдем проследени.

— Не, не знам — отвърна Макалистър, като бързо погледна към Борн. — Шенг ще внимава. Дадох му достатъчно поводи за притеснение. Ако предположи, че досието е само едно, което е и истината, той ще се опита да го купи от мен и да ме убие. Но той знае, че има и второ копие във Вашингтон. Това е досието, което иска да се унищожи. Няма да направи нищо, с което да ме хвърли в паника и да ме накара да избягам. Нали знаете, аз съм аматьор и се плаша много лесно. Сега сигурно парите, които носи, надхвърлят всичките ми очаквания. Естествено, той се надява да си ги възвърне, след като унищожи досиетата и ме убие. Така че, виждате, няма причина да се проваля, нито да успея чрез провала си.

Човекът от „Медуза“ внимателно погледна към вашингтонгския бюрократ.

— Наистина сте премислили това, нали?

— Абсолютно — отговори Макалистър, като погледна напред. — Четири седмици. Всеки детайл. Честно да ви кажа, не смятах, че вие ще сте част от него, защото мислех, че ще бъдете мъртъв, но все пак знаех как да стигна до Шенг. Някак си неофициално. Всеки друг начин, включително и поверителната среща, ще имат нужда от протокол и дори да се добера до него, докато е сам, няма да мога да го докосна. Всичко ще изглежда като убийство, подбудено от американското правителство. Също мислех да се свържа директно с него и посредством някаква провокация да получа отговор. Както казвате вие, най-простите неща обикновено са най-добрите. Ние усложняваме нещата.

Те излязоха от кафенето и тръгнаха по тъмната улична настилка на площада пред граничния пункт на Гуандонг. По това време нямаше повече от дузина минувачи по улицата, тъй като през самия граничен пункт не преминаваха много хора. От трите улични лампи в непосредствена близост една мъждукаше слабо. Уговорката за двайсет и петте минути не се състоя; минутите станаха трийсет, след това трийсет и осем. Борн се обади:

— Нещо не е наред. Досега той трябваше да ни се обади.

— В момента спокойствието е най-важното — отвърна Макалистър.

— Ако закъснението беше две минути, а не петнайсет, да — каза Джейсън. — Не е нормално. От друга страна, възможно е той да иска ние да се свържем с него.

— Не разбирам…

— Не ви и трябва. Просто вървете до мен, сякаш очакваме някой друг да дойде. Ако китайската митничарка ни види, не би се учудила въобще. Китайските членове на делегации винаги закъсняват за преговори и смятат, че това е плюс за тях.

— Остави ги да се потят.

— Точно. Само че ни предстои среща с човек, когото не трябва да оставяме много потен. Хайде да отидем надясно, там е по-тъмно. Дръжте се нормално, обикновено, говорете за времето, за каквото искате. Просто се дръжте естествено.

Изминаха още петнайсет метра и то се случи.

— „Кам Пек“! — името на казиното в Макао беше прошепнато иззад една изоставена будка за вестници.

— Уонг?

— Стойте където сте и продължете да говорите, но слушайте мен!

— Какво стана?

— Следят ви.

— Ето две точки за един прозорлив бюрократ — рече Джейсън. — Да кажете нещо, господин заместник-секретар?

— Неочаквано е, но не и нелогично — каза Макалистър. — Някаква охрана може би. Фалшивите паспорти, както знаем, тук вършат работа.

— Кой ни следи? — попита Борн китаеца, но без да се обръща към него.

— Свинята.

— Су Янг?

— Точно така, сър. Затова не трябва да се показвам.

— А някой друг има ли с него?

— Засега не мога да видя, но не знам дали по пътя за хълмовете няма още хора.

— Ще трябва да го убием — каза човекът от „Медуза“.

— Не! — противопостави се Макалистър. — От него може би се иска само да потвърди, че сме сами, че не се срещаме с други. Вие се съгласихте вече, че това е възможно.

— Единственият начин, по който може да го стори, е да се свърже с други. Сам не може да го направи. А вашият стар приятел няма да позволи радиовръзка, докато той е в самолет или хеликоптер, защото ще бъде засечена.

— Предположете, че има някакъв код, сигнал — примерно няколко светвания с фенер, които да кажат на пилота, че всичко е наред.

Джейсън погледна към аналитика.

— Вие наистина премисляте нещата.

— Има начин, по който да се справим — обади се Уонг от сянката. — И това ще е привилегия, която смятам да запазя за себе си, като за свършената работа няма да искам никакви пари.