Робърт Лъдлъм - Сделката на Ринеман

Белезите на професионализма му започваха да личат. Лисабон щеше да го кали допълнително.

— Впечатлен ли си от факта, че Феърфакс прескочи един ранг в твоя случай? Аз навремето трябваше да поработя осемнайсет месеца, за да стигна до това сребро.

— Ето, пак времето… Никога не съм обличал униформа до днес. Струва ми се доста неудобна — Сполдинг прокара ръка по куртката си.

— Това е добре. Не свиквай с нея.

— Това е странно…

— Как се чувстваш? — прекъсна го Пейс.

Дейвид погледна полковника. За момент отново се появиха грацията, мекотата — дори и ироничният хумор.

— Не съм сигурен… Сякаш съм сглобен на бърза монтажна линия. От някаква високооборотна машина — знаете какво искам да кажа, нали?

— Точно описание в този аспект. С изключение на това, че ти самият допринесе доста за тази фабрика.

— Бих желал да мога да приема всичко това като комплимент — отговори тихо Сполдинг, докато въртеше бавно чашата си и оглеждаше плуващите в нея ледчета, след което вдигна глава и погледна Пейс. — Не мисля, че мога. Познавам хората, с които бях обучаван. Те са доста странни.

— Те са високомотивирани.

— Европейците са точно толкова луди, колкото тези, с които желаят да се бият. Имат си свои причини. Не бих могъл да ги оспорвам…

— Е — прекъсна го полковникът, — ние нямаме достатъчно американци, поне засега.

— А тези, които имате, са на две крачки от затвора.

— Те не са в армията.

— Виж, не знаех това — заяви Сполдинг бързо, като намекна за очевидното с усмивка.

— Разбира се, че не си.

Пейс се ядоса на себе си. Неблагоразумието беше второстепенно, но все пак беше неблагоразумие.

— Това не е от значение. След десет дни ще си приключил с щата Вирджиния и тогава ще свалиш униформата. Честно да ти кажа, беше голяма грешка да ти я давам от самото начало. Все още се учим на този род неща. Правилата за реквизита и доставките трудно се променят.

— Пейс отпи от чашата си, като избягваше погледа на Сполдинг.

— Смятах, че ще бъда военен аташе в посолството. Един от няколко.

— По документи — да. Ще ти направят подробно досие. Но има разлика — това е част от легендата. Ти не си падаш по униформите. Не смятаме, че трябва да носиш такава. Въобще. — Пейс постави обратно чашата и погледна Дейвид право в очите. — И така. Ти си издействал едно много безопасно, много удобно местенце заради езиците, резиденциите и връзките на родителите си. С една дума — ти си избягал по възможно най-бързия начин, като си разбрал, че собственият ти врат е изложен на опасността да влезеш в действащата армия.

— Това звучи съвсем логично. Защо те притеснява? — запита Сполдинг, след като помисли по въпроса.

— Защото само един-единствен човек в посолството ще знае истината. Той ще ти се представи сам… След време останалите може да започнат да подозират нещо, но това ще бъде след дълъг период от време. Но те никога няма да знаят със сигурност. Нито посланикът, нито останалият персонал… Това, което се мъча да ти кажа, е, че ти няма да бъдеш много популярна личност.

— Вярвам, че ще ме приберете преди да ме линчуват — засмя се тихо Дейвид.

— Други ще бъдат прибирани, но не и ти — отговори Пейс бързо, тихо и отсечено.

Сполдинг седеше тихо, докато отвърна на погледа на полковника.

— Нищо не разбирам.

— Не съм сигурен, че ще мога ясно да го обясня. — Пейс постави чашата си на малката коктейлна масичка и продължи — Ще трябва да започнеш бавно, крайно предпазливо. Британското „Ми–5“ ни даде няколко имена — не са много, но са все пак нещо, с което може да се започне. Ще трябва да създадеш своя собствена агентурна мрежа. Хора, които ще поддържат контакт само с теб и с никой друг. Това ще предполага много пътувания. Смятаме, че ще се ориентираш към северната част на страната, към границата с Испания. Баския регион, по-голямата част от тях са антифалангисти. Смятаме, че областите на юг от Пиренеите ще станат източници на информация и маршрути за бягства… Не се заблуждаваме — източна Франция няма да издържи. Ще бъде окупирана…

— Господи! — прекъсна го леко Дейвид. — Направили сте доста планове.

— Почти само с това се занимаваме. Това е причината да съществува Феърфакс.

— Разбирам агентурната мрежа — по един или друг начин затова бяхме обучавани в базата. Но за първи път чувам нещо за северна Испания, Баския регион. Познавам добре тази част от страната. — Дейвид се облегна на стола и започна да върти отново чашата си.