Паула Лайт - Робство и монополи

Но, да оставим за миг сиянието на електрическите слънца, които за мнозина от нас често гаснат периодично и ни оставят да потънем в мрак. Да спрем поне кратък поглед и на другия ужас — ТЕЦ.

Да забравим за непосилните цени, за неясните сметки, за размитите разходи. Нека забравим дори безобразията и кражбите, източването и тъмното забогатяване на мутри, сред които Вальо Топлото е само дребна риба. Нека се абстрахираме и от биячите на Ковашки, които ходят по двама да връчват предупреждения за плащане в провинцията и имат такъв вид и обноски, че не една старица, попаднала на тях, се е подмокряла от ужас.

Нека се спрем само на едно от узаконените насилия на монопола.

Задържали един мъж за убийство на съпругата му. „Не съм виновен аз! Бедата е в отровните гъби!“ — крещял той. „Хм, че нали жена ти умря от удар в главата?“ — възмутил се прокурорът. — „Да, но само, защото не искаше да яде гъби!“

Подобно е положението и с хората, които просто НЕ ИСКАТ или не могат да ползват този продукт. Те, за жалост, нямат право на „каприза“ да се откажат от него. Не, разводът с ТЕЦ е по-невъзможен и от този при брак на монарси-католици. Поколения наред отчаяно и глухо ще дрънчат с оковите на тръбите, които минават през домовете им и всеки сезон ще плащат необясними хиляди, като при това зъзнат от студ. Подобно на китайските легисти и у нас ще бъде насадена човеконенавист. Узаконената принуда ще настрои съсед срещу съседа и си мисля, че, не след дълго, ще имаме нов раздел в криминалистиката — убийства с енергиен мотив.

Познавам жена, която, болна от цироза и с минимална пенсия, помолила да я оставят на мира. „Пломбирах си всички радиатори“ — казала. — „Не мога да си позволя да се топля, защото ще остана без средства за лекарства и ще умра“. Отговорът на сладичките, добри момчета на Ковашки бил: „Като не можеш да си плащаш парното, иди да живееш в гората!“.

А помните ли грозната сцена с публичната продан на вещите на старицата — пенсиониран стоматолог? Тя също не иска да ползва услугите на ТЕЦ. Как е възможно чрез едно натрапено положение и принуда да се ограбва и унижава възрастна българска гражданка? За жалост, всичко е възможно!

Бих могла да изпиша томове за енергийното робство на българите. Това биха били страници, напоени с кръв и сълзи, една твърде черна книга. Но, вместо това, бих предпочела да споделя мнението си какво може да се направи.

Много просто! Нека действаме подобно на всички роби от времето на Спартак до наши дни. Когато мине зимата, например, от май, да се уговорим и да спрем плащанията до тогава, докато монополистите не седнат на масата за преговори и се принудят да обсъдят всички описани безобразия и още толкова, които съм пропуснала в момента. Но, трябва да бъдем представлявани от някакъв обществен или граждански комитет, защото ДКЕВР би ни продала за паница леща!

Но, уви! Съзнавам, че идеята ми е утопия. Най-бедните, най-ощетените първи ще извият опашка, за да платят лептата си на големия бял господар. Ами тогава? Не знам. Може би, сме нация от мазохисти и робството просто ни харесва!

© 2008 Паула Лайт

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9518]

Последна редакция: 2008-11-19 14:30:00