— Значи утре? — попита Джеми, като че ли нямаше нищо по-необикновено от това, да тръгнеш призори за Англия. — Ще се опитам да ти осигуря закуска и предполагам, че ще те видя за последен път.
— Може би, Джеми, но аз никога няма да те забравя. Ти ме отгледа. Ти ме глезеше и ти ме пердашеше, когато заслужавах. Ти ме научи да се бия и побеждавам и макар че пряко не си ми помагал, научих се да свалям девойчетата. Ти направи много за мен, Джеми, и аз не виждам с какво мога да ти се отплатя. Вземи оттук всичко, каквото пожелаеш. Едва ли е останало много повече от няколкото кухненски съда и един два стола, но все пак, вземи ги.
— Ще се възползувам — кимна Джеми — и няма да има нужда да се заключва замъка. Едва ли ще остане нещо, което да потрябва и на най-бедния селянин. Само че тази работа… — той загледа въпросително Рори. — Кравите са две, а ти ми каза да взема едната. Ами другата?
Рори се ухили глуповато, а по лицето му изби червенина.
— Тя е за Мери Маклауд.
— Онази с огромния корем, дето не може да се изправи от стана? Ти си я нагласил, струва ми се — закиска се Джеми и закуцука по плочите.
— Вярно — изпъчи се Рори. — Тя ще се радва да отгледа един малък Сакс. Молеше ме да се оженя за нея, макар да знаеше, че няма да стана баща на децата й. Кравата ще й заплати, пък ако е момче, надявам се да прилича на мен, Джеми.
— Сега в селото има три пеленачета с жълта коса и чипи нослета като твоя. Знаеш ли — Джеми плесна дланта на едната си ръка с юмрука на другата, — фустата ти е виновна.
— Тази дрипа ли? — опипа раздърпаните й краища Рори.
— Тя — кимна енергично Джеми. — Когато мъжът носи бричове, трябва му време, докато се оправи с разните копчета, презрамки и каишки. А щом си с фуста, въпросът е само за минутка. Било в някоя спалня, било край някой плет. Да, Рори, момчето ми, фустите са причина.
— Фусти или бричове, Джеми, преди да настъпи краят на годината, може да се появят още две три освен на Мери Маклауд. Ако Мери Маклернен, Мери Макдоналд и Мери Дънкън започнат да напълняват, ще знаеш на какво се дължи. Изглежда, че името Мери е преплетено със съдбата ми, Джеми.
— Ти си развратник и развейпрах, Рори, момчето ми — в думите на Джеми се долавяше повече гордост, отколкото укор. — Сигурно ще оставиш верига от рошльовци и чипоноси хлапета оттук до Ливърпул.
— Няма, ако не спира дилижансът. — Рори започна да разкопчава овехтелите сребърни копчета на износения жакет от зелено кадифе. — А сега отивам да си легна. Ще взема една свещ да прочета още веднъж писмото на чичо. Надявам се, че няма да закъснея. „АРИАДНА“ отплува след около седмица и разчитам да я сваря.
Ръката на Джеми се задържа върху лакътя на Рори, когато той му подаваше свещника.
— Ти си добро момче и имаш гореща кръв, Рори, но да знаеш, че жените може да те погубят.
Рори се разсмя.
— Аз заминавам за Африка, Джеми, там, където всички жени са черни като въглен. Обзалагам се, че никоя от тях не се казва Мери, така че няма от какво да се страхуваш.
— Бели или черни, те са жени, а ти си Рори Махаунд — Сатаната, и те ще търчат подире ти.
Рори отвори вратата на малката спалня до кухнята и потръпна, когато студеният въздух облъхна лицето му.
— Остави ги да тичат, Джеми. Надявам се, че ще могат да тичат по-бързо от мен. Лека нощ.
Джеми остана за миг, след като Рори затвори вратата, после падна на колене, подпрял лакти в креслото.
— Милостиви боже — замоли се той, — запази хлапето.
Глазгоу. Проститутката Мери Дейвис. Любовни екстази. Обещание за подарък.
Дребни инциденти и закъснения отнеха на Рори три дни от пътуването му. Дейви Кямбел не можа да дойде и Рори трябваше да измине пеша разстоянието от Сакс до Глазгоу, където закъсня да се качи на дилижанса и трябваше да остане за следващия ден. Тази загуба на време все пак се превърна в нещо, за което не заслужаваше човек да се ядосва.
За пръв път попадаше в град и той сметна, че мрачният, гранитен и потискащ Глазгоу е просто едно усъвършенстване на запустелите равнини на Сакс. В града поне имаше хора, движение, блъсканица, нещо постоянно бе в ход. Без багаж, който да му пречи, той излезе от хана, служещ за спирка на дилижанса, решен да не изхарчва нито пени от скъпоценните си шилинги, само, за да изпъне за няколко часа огромния си скелет върху някое легло. Времето се бе затоплило, грееше слънце. Той бе забелязал купа сено в двора на хана, която щеше да му свърши работа за през нощта и така щеше да спести парите. Дотогава щеше да се забавлява, като разгледа града. От една улична продавачка си купи паница супа за едно пени и макар че бе само ечемик и вода, все пак затопли стомаха му. След това тръгна да се шляе из града.
Читать дальше