Ланс Хорнър: Рори Сатаната

Когато старият земевладелец си легнеше, Рори оставаше с Джеми край огнището с тлеещия торф и пътуваше из Канарските острови, Мадейра и Азорските острови. Когато момчето поотрасна, Джеми го запозна с крайбрежните кръчми на Бристол, Кардиф и Ливърпул и бардаците на Порт Ройал и Ню Орлеан, без да е направил крачка извън кухнята на замъка Сакс. Той го научи да се бие с юмруци и скоро в Сакс не остана младеж, който да излезе срещу Рори Махаунд. Научи го да залага капани за зайци и да убива птици с прашка, за да попълват оскъдните запаси на кухнята. А когато Рори прехвърли петнадесетия си рожден ден, старият Джеми беше този, който му разказа какво криеха тъй ревностно девойчетата в селото под фустите си и кой е най-добрият начин да ги приласкае. Общо взето, Рори се оказа способен ученик. Говореше с Джеми на арабски за голямо отвращение на барона, налагаше момчетата от селото и се проявяваше майсторски във вдигането на фусти покрай тъмните плетища.

Сега, връщайки се от погребението на баща си, Рори си мислеше за едно друго бащино наследство, макар и косвено. Ставаше дума за писмото на чичо му от Ливърпул, получено около седмица преди смъртта на стария барон. Писмото и билета за дилижанса от Глазгоу до Ливърпул, от който не бе могъл да се възползува, защото кой би зарязал умиращия си баща, макар винаги да го беше мразил? Но сега вече можеше. Да, сега вече нямаше какво да го спре. Джеми Макферсън можеше да си отиде и да живее със сина си, което отдавна желаеше, а що се отнася до замъка, Рори въобще не искаше да го знае.

С Джеми бяха препрочели писмото толкова пъти, че го бе запомнил наизуст. Това беше първото и единствено писмо, което въобще беше получавал, затова го считаше за значителен крайпътен камък в живота си. И му предстоеше да стане дори още по-значителен. Дъждът биеше в очите му, водата жвакаше в грубите му обуща, а той повтаряше гласно думите от разкривения, наклонен почерк:

Ливърпул, 2 март 1803 г.

Драги племеннико Родрик,

Научих чрез Джеми Макферсън за болестта на баща ти и въпреки че аз и брат ми не си говорим от години, не мисля, че трябва да допусна тази ненавист да стигне до теб, неговия син и мой племенник, с когото никога не съм се спречквал.

Според моите пресмятания ти си вече пълнолетен, а Сакс положително не е място за младеж с твоите предполагаеми възможности. След загубата на семейните пари поради глупавата и твърдоглава поддръжка на Чарлз Едуард Стюарт от страна на баща ти, едва ли е останало много за Сакс.

Като изоставих всякакви предразсъдъци да остана джентълмен и се залових с търговия, установих, че да си богат търговец е далеч по-добре, отколкото да си обеднял аристократ, и бих препоръчал същото на теб. Сега аз съм главен съдружник на компанията „МакКейрн и Огилсви“, която се занимава с редица доходоносни рискове, не на последно място сред които е търговията с роби между Африка и Американските Западни Индии.

Ако намислиш да изоставиш изкуфялото благородничество на баща си и те привлича мисълта да станеш, като му дойде времето, преуспяващ търговец, предлагам ти да дойдеш в Ливърпул с помощта на приложения билет за дилижанса и да се заловиш за работа. Ще ти бъде необходимо да започнеш от самото дъно и съвсем сам да си проправиш път, без да разчиташ на мен да ускоря напредъка ти повече, отколкото сам си заслужил. Не съм поклонник на фаворизирането и ще възприема съвсем същата тактика и по отношение на собствените ми синове, когато станат достатъчно големи, за да се заловят за работа.

Запазвам ти длъжността „завеждащ товара“ на кораба „АРИАДНА“, под командата на капитан Спаркс. Като сложим една седмица за пристигането на това писмо в Сакс, една седмица, докато се решиш, и една седмица за пътуването ти до Ливърпул, ти трябва да бъдеш тук седмица преди отплуването, 30 март.

Бих предпочел да не ме търсиш у дома, а да се представиш в кантората, където чиновниците ще уредят заплащането ти. Тъй като са ми познати финансовите ти възможности, ще си позволя да изпратя на борда един морски сандък с необходимото за пътуването ти.

Твой чичо

Джеймс Килбърни МакКейрн

П. П. Както виждаш, промених си името от Махаунд на МакКейрн. Това е презимето на майка ми и поради неблагоприятния смисъл на името Махаунд, бих ти препоръчал да сториш същото.

Рори все още мислеше за писмото, когато пристигна в Сакс измръзнал, мокър, проклинащ себе си и света. Проправи си път през огромните коридори, отворени към небето, по чиито каменни стени все още висяха парцаливите дрипи на прокиснали гоблени, все още тракаха изпотрошените и занемарени мебели, а през начупените плочи избуяваха плевели. През един дълъг покрит проход, чийто покрив беше толкова нисък, че той трябваше да се наведе, за да мине и чийто стени бяха толкова сближени, че едва побираха широките му плещи, стигна до кухнята — една от малкото стаи, които бяха все още незасегнати и с покрив. Разсеяната светлина, която се процеждаше през дълбоките процепи на прозореца и се промъкваше през торфения дим, оставяше стаята почти в мрак, но Джеми Макферсън бе напалил щедър огън в огнището, едно котле бълбукаше на пиростията, а окаченото на синджира гърне изпращаше кълба ароматна пара.

Читать дальше