Ланс Хорнър: Рори Сатаната

— Да, мойто момче, клетото мое момче — закуцука Джеми към Рори и развърза прогизналото наметало на врата му. — Наквасил си се до кости.

Заведе Рори до стола с високото облегало при огъня, настани го там, измъкна прогизналите обуща и положи на решетката обутите му във вълнени чорапи крака.

— Почивай сега тук, докато старият Джеми ти направи чаша чай и затопли стомаха ти с малко каша.

— Чай ли, Джеми? — впери очи към стареца Рори със зяпнала уста. — Откога има чай в замъка Сакс?

— Изпрати го мисис Шофнеси да те ободри след погребението. Може да е католичка и ирландка до мозъка на костите, но старата повлекана има златно сърце и искаше да пийнеш чаша чай. Слагам и малко шунка в кашата, за да лепне на ребрата ти. Разкажи ми сега за погребението.

— Най-после старият Махаунд — Рори наблегна на последната дума — е шест фута под земята. — Той изпъна палците на краката си по-близо до огъня, а от чорапите му се вдигаше пара.

— Той е мъртъв, а за мъртвите не се говори лошо, нали — поклати печално глава Джеми.

— Не съм казал нищо лошо. Той беше старият Махаунд, а аз съм младият Махаунд. Мъртъв е и не мога да го оплаквам. Джеми, призори заминавам за Англия.

— Надявах се, че ще тръгнеш. — Джеми сипа кашата в една гаванка и зарови из шкафа за лъжица. — Отиваш при чичо си Джеймс, предполагам. Да, това е най-добрият изход, милорд.

— Само че не в елегантната му къща, Джеми. Изглежда, че не съм достатъчно дорасъл, за да се смесвам със семейството му. А ти какво започна да ме кръщаваш „милорд“, Джеми?

— Ха, ами, че не си ли? Не си ли сега сър Родрик Махаунд, барон ъф Сакс и наследствен земевладелец на Килбърни?

— Не. Поне не възнамерявам да бъда. Сър Родрик, а палецът стърчи навън от чорапа му. Барон ъф Сакс, с цели три фунта в кесията си. Земевладелец на Килбърни, който се храни с каша и се чуди откъде ще дойде следващата чиния. Не, Джеми, аз няма да променя името си на МакКейрн. Заченат съм от дявола. Аз съм Махаунд 1 1 Махаунд е древното име на Мохамед, пророкът на Исляма, дошло в Шотландия със завърналите се кръстоносци. То е основата на такива имена като Махон, Махун, Махейн, Махъни и Махони. По асоциация с Мохамед Махаунд е било възприето на шотландски диалект като синоним на Сатана, Дявол, Принц на мрака. — Б.пр. . Сатана съм и Сатана ще си остана. Слушай сега, Джеми.

Старецът застана пред него с ръце, прилепнали към бедрата.

— Откога, дали си Луцифер или самият Архангел Михаил, си ме закарал да слушам какво си и що си? Изяждай си кашата и остави храната да спре бръщолевещата ти уста. Аз съм те отгледал и ще те слушам тогава, когато бъда готов за това. Заминаваш, значи, за Ливърпул. А какво ще стане с клетия стар Джеми, ако мога да зная?

— От няколко месеца вече краката те сърбят да тръгнеш и да заживееш при сина си. Неговата къщурка е по-удобна от това свърталище на гарвани и няма да е нужно да се грижиш за мен.

— Като че ли е било трудно.

— И всичките тези години си бил без стотинка. Почакай, Джеми, в момента аз съм ти господар и ще ме изслушаш. Имам две млечни крави, а свинята скоро ще се опраси. Едната крава и свинята с прасенцата са твои. Вземи ги, като идеш при сина си, за да не бъдеш зависим от него. Аз си имам дрехите на гърба и три фунта.

— С десет шилинга отгоре — добави Джеми. — Виж — той свали от лавицата едно тенекиено канче и изсипа съдържанието му в ръката си, — твои са. Понякога продавах по някое яйце или парче сланина, които крадях от стария господар, и пазех парите тук. Твои са, вземи ги!

— Значи ще вземеш животните?

— Ще го сторя. Не мога да те изпратя за Ливърпул с една свиня и прасилото й. Кога потегляш?

— Призори. Говорих с Дейви Кямбел преди погребението, и той заминава утре с колата си за Доун. Тръгва на разсъмване и ще го чакам на моста. След това до Глазгоу пеша. — Той омете кашата и се изправи да сложи гаванката на масата.

Старецът наведе глава в знак на одобрение. Той обичаше момчето повече от собствения си син, защото се бе грижил за него от момента, когато го беше поел от гръдта на умиращата му майка. Той се загледа с обич в Рори, който се беше изправил, огрян от огъня. Прекрасен момък беше той! Строен и жилав. Още година две и ще стане още по-строен и жилав.

Викингската кръв, дошла по майчина линия, бе по-очевидна от шотландската. Той беше по-висок с една глава и едни плещи от Джеми, макар да беше бос, а сянката му покриваше пода и се изкачваше по варосаните стени като сянката на великан. Косата му имаше цвят на зряла пшеница. Права и дълга, тя се извиваше навътре там, където стигаше врата, за да оформи златна каска на главата му. Тъмни вежди, които се повдигаха в краищата като крилата на птица, засенчваха сините очи, толкова тъмносини, че изглеждаха почти виолетови, закрити от катранено черните мигли, странно контрастиращи на русата му коса. Носът беше широк и прав, може би прекомерно широк с големите си ноздри, но придаваше в известна степен сила на лицето, която устните — твърде извити, твърде широки и твърде чувствени накланяха към мекота. Брадичката беше квадратна, с трапчинка в средата, по гладката кожа не се виждаше признак на брада. Въпреки че ушите бяха закрити от провисналите къдрици, Джеми знаеше, че са меки, прилепнали към главата и съвсем несъразмерни с гладката, бяла колона на шията, която се губеше под яката на дрипавата риза. Под ризата, както беше добре известно на Джеми, момъкът криеше огромен, мускулест гръден кош, тънък кръст и железен стомах. Е, по-надолу той не знаеше, тъй като откакто момчето бе възмъжало, то не се преобличаше край огъня, но все пак до ушите му бяха достигнали слухове, че младите щерки на местните селяни тичаха подир момчето, което доказваше достатъчно добре, че е надарен толкова, колкото бе нужно да задоволи една жена. Това би било благословия и проклятие за младежа — благословия, че можеше да направи една жена щастлива, и проклятие, че жените никога нямаше да го оставят на мира.