Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

Моли дойде с чиния кашкавалени пръчици и ни предложи по една.

— Том каза, че си играл в Законът — каза тя на Саймън.

— Не аз. Аз не съм актьор. Ричард играеше там.

— Кой е Ричард?

— Гаджето ми.

Човек би помислил, че това беше първата нормална (простете ми безвкусната игра на думи) реплика, направена от Саймън, откакто дойде, и би сбъркал, защото ако нещо ви накара да се смеете, значи по дефиниция то е смешно, и с това, че каза, че Ричард му е гадже, Саймън накара Моли да се засмее. Първоначално тя се изчерви и ни погледна учудено, след това избухна в неукротим кикот.

— Гаджето ти! — повтори тя, когато успя да събере достатъчно въздух за да повтори каквото и да било. — Гаджето ти!

— Това не е смешно — каза Дейвид, но тъй като гледаше със съчувствие Саймън, докато го казваше, Моли го разбра неправилно и реши, че иска да го смъмри.

— Само се шегуваше, татко. Не му се карай.

— Хайде, Моли — казах й аз. — И другите искат от кашкавалените пръчици.

— Няма други.

— Нищо, върви.

— Много съжалявам — казахме едновремено Дейвид и аз, въпреки че никой от двама ни не пожела да обясни защо дъщеря ни мисли, че мъже, които са гаджета, е най-готиният виц, който някога е чувала.

— Няма значение — каза Саймън и за да наруши настъпилата тишина добави: — Това е страхотна идея.

Убедена, че проявява сарказъм, аз изсумтях.

Отново се звънна и този път се оказа, че е Никол, неприятната жена със свитите усни, която не можела да дойде, защото имала курс по женска самозащита. Тя не носеше бутилка.

— Анулирах си часа по женска самозащита.

— Радвам се. — Представих я на Саймън и ги оставих да си говорят за схемата за паркиране в квартала, която се очакваше общината да предложи.

Стаята се напълни с хора. Ричард от Законът дойде и аз забраних на Моли да разговаря с него. Азиатското семейство от къщата през една от нашата дойде и Добрата новина тутакси подхвана дебат на тема източен мистицизъм. Мен се опита да ме омагьоса някакъв опърпан строител от номер 15, чиято жена беше болна от грип в момента. Брат ми Марк се появи с ошашавен израз на лицето. Трябва Дейвид да го е поканил, защото определено не бях го поканила аз. И представа нямах дали от Марк се очакваше да е сред осиновяващите или осиновените в резултат на днешното благородно начинание.

— Какво става тук?

— Не знам — отвърнах му аз.

— Какви са тези хора?

— Не знам.

Той ме отмина и хлътна вътре.

Учудващо как, но празненството наистина започна да заприличва на празненство. Хората се смееха, говореха, пиеха. Звънецът не престана да звъни и не след дълго холът се препълни и гостите започнаха да преливат към кухнята. След чаша-две вино започнах малко дори да се разчувствам. Нали разбирате, бяхме се събрали черни, бели, хетеро, хомо — миниатюрен модел на купонджийския, разнокултурен, разносексуален Лондон, ядехме кашкавалени пръчици и разговаряхме за пътни реконструкции и ипотеки и се разбирахме чудесно. Не бе ли прекрасно? И тогава Дейвид се качи на един стол и удари един тиган с дървена лъжица, при което се събудих от краткия си блян.

— Добър вечер на всички — каза той.

— Добър вечер — отвърна Майк, опърпаният строител, който за щастие се оказа истински образ.

— Когато нашата покана попадна в пощенската ви кутия, вероятно сте си помислили: „Тук има някакъв трик. За какво му е на този напълно непознат да ме кани на купон?“

— Аз дойдох само заради бирата — извика Майк.

— Все пак е от луксозната — добави друг.

— Не е вярно — на свой ред отвърна Майк.

Двамата се надвикваха още няколко минути.

— Ще ми се да мога да ви кажа, че няма някакъв трик, но има. Голям номер. Защото днес ще поискам от вас да промените живота на други хора, а може би и вашия собствен.

— Бързо, опри гръб в стената! — викна Майк.

Не е нужно да си психоаналитик, за да знаеш, че човек, който иска да ти промени живота, сигурно се занимава с хомосексуализъм.

— Кои сред вас имат стая за гости? — попита Дейвид.

— Да, мерси — извика Майк. — Там спя, когато жената не ме иска.

— Значи един — каза Дейвид. — Други?

Повечето хора решиха да се съсредоточат върху чашите си с вино или във върховете на обувките си.

— Не се притеснявайте — каза Дейвид. — Няма да искам от вас да правите нещо, което не искате. Но знам, че тази улица е пълна с триетажни къщи и някъде трябва да има доста празни стаи, защото надали всичките имате по две цяло и четири деца вкъщи.

— Ами ако живея в апартамент? — опонира му младеж с кожено яке.