Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

Не исках Добрата новина да идва тук, не исках, разбира се. Тази перспектива ме изпълваше с безпокойство. Но моят съпруг прекара тази вечер, любезно изслушвайки как моят любовник описва недостатъците му, и сега ме молеше негов приятел да дойде у дома за малко. Не беше необходимо да претърпиш духовно преображение, за да вземеш вярното решение.

Добрата новина се оказа смешно малко човече. Около трийсетгодишен, нисък, изключително слаб. Грешка от негова страна би било да се опита да се бие с Том. Имаше огромни, яркосини, изплашено гледащи очи и буйна коса, къдрава, мръсноруса коса. Подозирах, че личната хигиена не държи първенство при него в момента и затова може би трябваше да изчакам с определянето на цвета на косата му, докато не бъде убеден да вземе душ. Направил бе неразумен и изключително неуспешен опит да си пусне козя брадичка, оттам и пухкавото малко кичурче от едно-друго точно в средата под долната му устна, нещо, което всяка майка би се опитала да изчисти с плюнка. Това, което човек забелязва от пръв поглед, е, че и двете му вежди бяха продупчени и че носеше нещо, което приличаше на брошка над всяко око. Децата бяха особено, и може би простимо поразени от това.

— Това костенурки ли са? — пита Том, преди дори да е казал здрасти.

Не исках да се заглеждам по украшенията на веждите му, но сега виждах, че Том беше прав — този човек носеше върху лицето си домашни любимци.

— Не — възрази Добрата новина категорично, като че ли Том беше направил най-невежата грешка на света и тъкмо се готвеше да се впусне в обяснения, когато Моли се намеси:

— Това са миниатюрни морски костенурки — каза тя.

За миг останах поразена от нейната осведоменост, но си спомних, че вече бе виждала Добрата новина.

— Каква е разликата? — попита Том.

— Морските костенурки могат да плуват, нали? — каза Дейвид пресилено весело, като че ли се опитваше да влезе в духа на съвсем друга ситуация — ситуация, при която ние всички седим, ядем пица и гледаме програма за природата, а не сегашната, при която посрещахме с добре дошъл у дома си духовен лечител, на веждите на който се клатушкат препарирани животинки. Веселостта, както забелязах, бе резултат от неудобството му — в края на краищата той бе прекарал доста време на пода с този човек и имаше за какво да се срамува.

— Защо си избра морски, а не обикновени костенурки? — попита отново Том.

Това не беше първият въпрос, който ми дойде наум, но Диджей Добрата новина беше такова чудато създание, че каквато и информация да благоволеше да ни даде, все щеше да бъде безкрайно вълнуваща.

— Няма да се смееш, ако ти кажа, нали?

Започнах да се смея, преди да е казал нещо. Не можах да се въздържа. Мисълта, че някой би могъл да се смее на обяснението за костенурките, но не и на самите костенурки, сама по себе си е смешна. Добрата новина изглежда се обиди.

— Извинявай — казах аз.

— Е, беше доста грубо от твоя страна — каза Добрата новина. — Крайно съм учуден.

— Познаваш ли ме?

— Имам чувството, че те познавам. Дейвид много ми е говорил за теб. Той много те обича, но ти нещо си имала трудности, нали?

За миг си помислих, че иска от мен потвърждение — „Да, точно така!“ — но после разбрах, че това „нали“ е само един от онези словесни паразити, които неговото поколение прихваща подобно на въшки. Не бях срещала досега човек като Добрата новина. Той говореше като хитър стар викарий, със самонадеяност, като гълташе по някой звук, и с подозрителна любезност.

— Както и да е — рече той. — За морските костенурки. Наистина е чудато, нали? Сънувах сън за сините морски костенурки и после Стинг, нали знаете, певецът, не че много го харесвам, когаго бях дете, харесвах Пълис, а и мисля, че неговите соло парчета са шибана работа, извинете за израза, обаче както и да е, той изкара един албум Сън за сини морски костенурки . И така…

Той сви рамене. Останалото — пробиването на дупки във веждите и брошките — явно се смяташе за разбираемо от само себе си, въпреки че не можех да се освободя от чувството, че изпуска няколко етапа от пътя на взимане на решението.

— И после винаги съм си падал по морските костенурки. Винаги съм мислил, че те могат да виждат неща, които ние не виждаме, нали?

Децата гледаха баща си видимо озадачени.

— Какво могат да виждат? — попита Моли.

— Хубав въпрос, Моли. — Той посочи към нея. — Бива си те! Бързо включваш. Ще трябва да внимавам с теб.

Моли изглеждаше доволна, макар той да не направи и опит да отговори на въпроса й.