Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

— Стаята за гости не става ли?

Дейвид го погледна и той сви рамене.

— Не е идеалното място — каза Добрата новина. — Заради леглото. Но ако няма друго място…

— Колкото и да изглежда странно, ние имаме една празна стая — лечебница, която въобще не използваме.

— За съжаление, сарказмът е една от слабостите на Кейти — каза Дейвид.

— Имам и безброй други. Милион!

И изведнъж си спомних, че една от тях вчера посети дома ни и че Дейвид беше необикновено добър. Почувствах се неловко.

— Може би засега твоята спалня е най-подходящото място.

— Чудесно. Там мога да работя добре. Има чудесна атмосфера, разбираш, нали?

— И последното нещо е, че Добрата новина е вегетарианец.

— Прекрасно.

— Пълен вегетарианец всъщност, само на растителна храна е.

— Добре. Много благоразумно. Много по-добре е за здравето. Това ли е всичко?

— Ами, засега.

— Приятно прекарване тогава — казах аз на Добрата новина, който беше сигурен, че ще бъде много щастлив тук.

Аз пък бях сигурна, че той никога няма да си отиде.

Дейвид приготви пиле за нас и зеленчуци за всички, докато той и Добрата новина разговаряха в кухнята, а после за първи път се хранихме заедно. Основната тема на разговор беше Добрата новина: Добрата новина и морските костенурки (какво виждат те се оказа необяснимо с думи), Добрата новина и как стоят всъщност нещата („Лошо, приятелю, но има надежда, нали знаеш? Стига веднъж да разбереш къде можеш да я намериш.“), Добрата новина и неговите лекуващи ръце. Моли поисека той да ги затопли веднага, на място, но Дейвид й каза, че това не е трик за забавление.

— Винаги ли си можел да правиш това? Можеше ли да правиш това, когато беше, колкото мен?

— Не, не можех, докато не станах на колко, на около двайсет и пет?

— Сега на колко си?

— Трийсет и две.

— Тогава как разбра, че можеш да го правиш? — Въпросът зададе Том, който си оставаше недокоснат от чара на Добрата новина.

— Моята приятелка по онова време. Нещо си беше изкривила врата и ме помоли да й направя масаж и… всичко стана някак по чудо.

— Как?

— Ами по чудо. Крушките започнаха да светят по-силно, стаята се затопли. Е, истинска сензация.

— А откъде смяташ, че е дошла дарбата ти?

Приятно ми беше да отбележа, че оцетът в гласа ми е намалял. Започвах да свиквам. Не бях хубаво бяло вино все още, но ставах за пиене — във всеки случай ставах за пунш.

— Знам това, но не мога да го кажа пред децата. Не е подходящо.

Нямах представа какво значи това, но ако Добрата новина смяташе, че историята за това, как е станал лечител, е неподходяща за малолетни, нямах намерение да споря с него, въпреки настояванията им.

— Не — каза Добрата новина. — Съвсем сериозен съм. Задайте ми друг въпрос.

— Как се казваше твоята приятелка? — попита Моли.

— Глупав въпрос — изсумтя Том. — Кой се интересува от това? Идиотка.

— Хей, Том, приятелю. Ако тази информация е важна за някого, тогава кои сме ние, та да съдим? — смъмри го Добрата новина. — Може да има цял куп причини, заради които Моли да иска да знае името на моята приятелка. Вероятно съвсем разумни причини. Затова, нека не наричаме хората идиоти, а? Тя се казаше Андреа, Моли.

Моли кимна самодоволно. Лицето на Том изразяваше потисната ненавист — от този вид изражения, които вестниците използват, за да илюстрират статия за етническото разделение в бивша Югославия — и аз разбрах, че Диджей Добрата новина си е спечелил враг.

През останалата част от вечерята се стремяхме да избягваме конфликтни теми. Добрата новина разпитваше любезно за работата ни, за училищата, за учителите по математика — настоящи и бивши, а ние отговаряхме учтиво (макар и малко лаконично в някои случаи) и по този начин мина времето, докато и последната хапка беше преглътната и разчистихме масата.

— Аз ще измия чиниите — каза Добрата новина.

— Ние имаме миялна машина — казах му аз и Добрата новина погледна притеснено Дейвид.

Не беше трудно да се предвиди какво ще последва и аз додадох:

— О, ти не приемаш миялните машини! — Вложих пресилено отегчение в гласа си, с което исках да предам идеята, че различните антипатии на Добрата новина могат в някакъв момент да станат дразнещи.

— Така е — кимна той.

— Май не понасяш много неща, с които доста голям брой хора нямат никакъв проблем — отбелязах аз.

— Така е — повтори той. — Но това, че голям брой хора нямат проблем с нещо, не означава, че са прави, нали? Искам да кажа, много хора са мислели, че… че робството не е нещо кой знае какво, но, нали знаете? Не са били прави, нали? Грешали са страшно много, ама страшно много. Защото то изобщо не е нещо добро, нали? То е наистина нещо ужасно, приятелко. Роби. Няма начин!