Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

— Съжалявам — каза Дейвид меко. — Нещо не ми е ясно.

Нито Стивън, нито аз имахме сили да обясним, затова оставихме неговото доста тъжно (и нека си признаем, напълно обяснимо) учудване да виси във въдуха без отговор. Но аз не можех да понеса чувството, че сега изведнъж Стивън и аз бяхме двойката, а неразбирането на Дейвид го поставяше в изолация. Нямах никакво желание да се съюзавам с този глупак. Вече не.

— Стивън, когато ти казах това, аз се опитвах да бъда мила с теб. Това беше обяснение защо не свърших.

Погледнах към Дейвид, като се надявах, че тази брутално ясна информация щеше да го развесели и че развеселяването щеше да бъде отразено на лицето му по някакъв начин, но той остана неутрален и спокоен. Исках да го накарам да се чувства по-добре, отколкото вероятно се чувстваше, но можех да разбера защо споменаването на сексуалната ми връзка със Стивън, даже и нейния относителен неуспех, нямаше да помогне.

— Така казваш сега — каза Стивън. В гласа му се усещаше сълзлива нотка, каквато не бях долавяла досега. — Ти не говореше така, когато лежеше върху мен в Лийдс.

Дейвид погледна за миг настрани и потрепна, както когато игла ти пробива кожата.

— Не, тогава не казах това — произнесох аз с яд. Той наистина започваше да ме нервира. — Знам какво казах тогава. Онова за изкуството и науката. За това говорим. Тълкуваме думите, които знаем, че съм казала. Постарай се да се придържаш към това, Стивън.

— О, много съжалявам, че не съм достатъчно интелигентен за теб.

Погледнахме се един друг с озлобление и това най-после накара Дейвид да се изправи.

— Съжалявам, че се намесвам в разговора ви — каза той. — Но вие двамата не ми правите впечатление на двойка, която има шанс да създаде щастлива и успешна връзка. Изглежда, не се разбирате особено добре. А на този етап би трябвало да се разбирате. В началото. Първи порив на страстта и други такива.

Това беше толкова уместен и добре дошъл коментар, че ме накара да се усмихна, макар думите „вие двамата“ и „двойка“ да ми преседнаха.

— Искам… да бъда честен, Стивън. Кейти изглежда не те харесва кой знае колко. Аз ще я оставя тя сама да говори за себе си, но не мисля, че гори от желание да хукне след теб. А нали разбираш? В тази работа без съмнение трябва да има известно… единодушие. В противен случай нищо няма да излезе, нали?

— Не, дявол да го вземе, няма — казах аз.

— Кейти — опита се Стивън да ме хване за ръката, но аз я издърпах.

Не можех да повярвам, че искаше да оспори казаното.

— Аз не съм на шестнайсет години, Стивън. Това не е като да се опитваш да убедиш някого да отиде на кино. Аз имам съпруг и две деца. Ти мислиш, че изведнъж ще приема нещата от твоя гледна точка и ще ги напусна? „О, да, прав си. Искам да съм теб. Ах, че съм била глупава.“ Аз направих грешка. Ще трябва да живея с нея, а също и Дейвид. Моля те, върви си.

И той си отиде. Повече никога не го видях. (О, да, аз мисля за него, разбира се, че мисля. Той не е повече част от този разказ, но през месеците и годините, които ще дойдат, аз ще откривам, че се чудя дали той си спомня за мен, има ли партньорка и дали не съм му оставила малък, но лош белег… Не съм спала с толкова много мъже, че да забравя някой от тях, особено последния. Така че макар и да не чуете повече за него, не правете грешката да мислите, че всичко ще е като че ли кога не го е имало.)

— Благодаря ти — казах аз на Дейвид, когато чух вратата да се хлопва. — Благодаря ти, благодаря ти.

— За какво?

— Сигурно е ужасно за теб.

— Да… наистина. И така те ревнувах, така го мразех. Какво мислеше, че правиш?

— Не знам.

Така е — не знаех. Стивън сега ми изглеждаше нереален като продукт на халюцинация вследствие на някаква болест.

— Ти си страхотен. Съжалявам, че те поставих в такова смешно положение.

Той поклати глава и не отговори веднага.

— И аз самият имам принос, нали? Това нямаше да се случи, ако беше щастлива с мен. Съжалявам.

Почувствах се задължена. Не заради това, което бях обещала преди много години, а заради това, което той направи преди пет минути. А така трябваше и да бъде, нали? Тази вечер си легнах с убедеността, че съм готова на всичко за него.

— Всъщност има една услуга, за която искам да те помоля — каза той точно когато се готвехме да изгасим лампите и аз се почувствах доволна. Бях в настроение да правя услуги.

— Разбира се.

— Вчера говорих с Добрата новина и… Ами, той няма къде да живее. Хазяинът му му връчил предупреждение. Та се питах дали не може да дойде тук за една-две нощи.