Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

След три дни изглеждаше, че децата са забравили, че някога са имали нужда от два компютъра — Моли изгуби и малкото интерес, които въобще беше имала, докато Том прекарваше по-голяма част от времето си с покемона, а ние получихме писмо от приюта, в което ни пишеха колко много сме променили безрадостния живот на децата, но аз пак продължавам да вярвам в ония, другите неща, за недостатъчното финансиране на Националната служба и премахването на бедността. По тези въпроси не можете да ме помръднете — освен ако, естествено, имате някакво много убедително доказателство за обратното.

Дейвид се отказа от писането на романа си, от колоната във вестника — „Не е актуално вече“, — както и от всичко друго, което някога беше правил, мислил или искал да направи. През деня, доколкото можех да разбера, седеше в кабинета си и четеше. Късно следобед готвеше, играеше, помагаше в домашните на децата, разговаряше за това кой как е прекарал деня… Накратко — обазцов съпруг и баща. Описвам го като такъв онзи ден на Бека и образът на образцовия съпруг и баща идва неканен в съзнанието ми — този еталон обаче е направен от пластмаса, а чертите му са замръзнали в постоянно изражение на грижа и внимание. Дейвид се беше превърнал в някаква щастлива показна християнска версия на куклата Кен — мъжа на Барби, но без мъжествената красота на Кен или добре оформеното му тяло.

А и не мислех, че е станал християнин, макар че беше трудно да се отгатне какво точно е станал. Директен въпрос не можеше да изясни нещата. Вечерта, след като получихме писмото от женския приют, Том попита — мрачно, но съвсем уместно — дали сега ще започнем да ходим на църква.

— Църква? — повтори Дейвид, но спокойно, без взрив от злост и отвращение, които щяха да придружат тази дума, независимо от контекста, преди няколко седмици. — Естествено, че не. Защо? Искаш ли да ходиш на църква?

— Не. Не, разбира се.

— Тогава защо питаш?

— Отде да знам — каза Том. — Просто си мислех, че и това ще започнем да правим сега.

— Защо сега?

— Защото си раздаваме нещата. Нали в църквите това правят?

— Не, доколкото знам.

С това случаят приключи. Страховете на Том бяха успокоени. По-късно обаче, когато останахме сами с Дейвид, проведох свое собствено проучване.

— Смешно беше, нали? Том да си мисли, че сега трябва да ходим на църква.

— Не мога да разбера откъде дойде всичко това. Само защото съм дал компютър на някого.

— Не мисля, че е само заради това.

— А какво друго има?

— Те и двамата знаят, че си дал на някого пари. И във всеки случай, това е… Ти ме попита дали не чувствам промяна в атмосферата. Ами, мисля, че и те я чувстват. И свързват това някакси с църквата.

— Защо?

— Не знам. Предполагам… създаваш впечатление на човек обърнал се към религията.

— Добре, но не съм.

— Не си станал християнин?

— Не.

— Тогава, какво си?

— Аз — какво съм?

— Да, какво си ти? Нали разбираш — будист или, или… — Опитах се да си спомня за религии от други култури, които да отговарят на положението и не успях. Мюсюлманството не пасваше, нито хиндуизмът… Може би някой клон на Харе Кришна или нещо, свързано със самолишението и някой подпухнал гуру, който се разкарва наоколо с алфа ромео?

— Нищо такова не съм. Не виждам никакъв смисъл и да бъда.

— Но какво означава всичко това?

— Ние живеехме погрешно и аз реших да поправя нещата.

— Аз не чувствам, че животът ми е погрешен.

— Не съм съгласен.

— А, така ли?

— Предполагам, че в работата ти всичко е наред, но през останалото време…

— Какво?

— Половото ти поведение като начало.

Моето полово поведение… За миг забравих, че през последните двайсет години съм поддържала моногамна връзка със съпруга си, пресечена наскоро от кратка и съвсем безобидна история с друг мъж. А и какво стана с този човек, между другото? Два пъти не му върнах обажданията по телефона и това изглежда доста охлади пламъка му. Тази фраза ме накара да се почуствам като жена, която има нужда от онези клиники за сексуални маниаци, в които се налага да ходят холивудските звезди хора, които въпреки добрите си намерения, не могат да си задържат гащите на задника. Това е страшно вълнуваща картина, но разбрах, че основната й цел беше да ме убеди, че приказките на Дейвид са абсурдни. Истината беше, че съм женена жена, спала с чужд мъж преди две седмици. Езикът, с който си служеше Дейвид, може да беше високопарен, но предположих, че ще ми предяви обвинение, по което трябва да отговарям.