Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

— И после отиде за известно време при него?

— Не знаех, че ще остана при него. Аз просто… исках да видя дали не може пак да направи нещо за главата ми и може би да се опитам да открия какво всъщност прави. Мислех да напиша нещо за него, за екземата и за всичко, но… просто свърши с това, че останах при него два дни.

— Както обикновено се случва.

— Моля те, Кейти. Не знам как да говоря за това. Не прави нещата по-трудни.

Искаше ми се да попитам: „Защо не?“, „Защо да не правя нещата по-трудни?“, „Колко пъти ти си ме улеснявал натясно?“

— Извинявай — казах аз. — Продължавай.

— Той не говори много. Просто те гледа с пронизващите си очи и слуша. Не съм дори сигурен дали е умен или не. Всъщност говоря главно аз. Той просто като че ли изсмуква всичко от мен.

— Изглежда е изсмукал абсолютно всичко от теб.

— Да, така е. Всичко лошо. Почти виждах как излиза от мен като черна мъгла. Не бях си представял, че съм натъпкан с такова нещо.

— И какво прави този човек толкова специален? Как така се получава, че може да постигне това, а никой друг не може?

— Не знам. Той просто… Той просто има някаква аура около себе си. Звучи глупаво, но… Докосна отново слепоочията ми, докато говорех с него, и аз просто почувствах този невероятен поток топлина да протича през мен, а той ми каза, че това е чистата любов. И точно така го усещах. Можеш ли да си представиш в каква паника изпаднах?

Напълно разбирах и не само защото Дейвид не бе типичен кандидат за пречистване с любов. Пречистване с любов…не е за хора като нас. Пречистването с любов е за лековерни, наивни, прости хора — хора, чиито мозъци са се размекнали като зъби от взимане на леки наркотици, хора, които макар че са на възраст, която им дава право да карат кола, четат книгите на Толкин и Ерих фон Деникен… Да си признаем, тези хора нямат титли нито в изкуствата, нито в науката. Достатъчно страшно бе само да слушаш разказа на Дейвид, но да си преживял всичко това, трябва да е ужасяващо.

— И сега какво?

— Първото нещо, което си помислих след това, беше, че трябва във всичко да стана различен. Във всичко. Това, което бях правил, бе недостатъчно. Недостатъчно за теб. Недостатъчно за мен. Недостатъчно за децата или за света, или… или…

Той отново зацикли, защото вероятно дори и правилата на риториката и ритъма да изискват трета дума, при това съществително, за да завърши мисълта си елегантно, предвид, че беше стигнал до „света“, не му оставаше вече избор освен да започне да ръси разни измишльотини за вселената.

— И все пак не мога да разбера какво толкова сте говорили цели два дни.

— Нито аз. Не знам как мина времето. Бях поразен, когато той ми каза, че е вторник следобед. Говорих за… Говорих много за теб, как не се държа добре. Говорих за работата си, за това, което пишех, казах, че се срамувам от него и че го мразя заради грубостта и липсата на снизхождение. От време на време той ме караше… Господи, неудобно ми е.

Внезапно ме прониза една мисъл. Ще се наложи да разсъждавам някой друг път дали му викат страх или не.

— Между вас не е станало нещо по-такова, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Не спиш с него, нали?

— Не — каза той, но неутрално, без оттенък на насмешка, възмущение или опит да се защити. — Не, не спя с него. Съвсем не е това.

— Извинявай. И така, какво те накара да направиш?

— Накара ме да коленича на пода и да държа ръката му.

— И после какво?

— Просто ме помоли да медитирам с него.

— Ясно.

Дейвид няма фобия към хомосексуализма, макар че има случаи, в които е показвал, че му е неясна както гейкултурата, така и това, което хомосексуалистите правят (особено странен е за него синдромът Шер), но няма съмнение, че е хетеросексуален, чак до провлечените му слипове и катранения сапун, който предпочита. По този въпрос не може да има съмнение, разбирате ме, нали? И все пак ми беше по-лесно да си го представя как се пуска на Добрата новина, отколкото да седне на пода и да медитира.

— И всичко беше наред, така ли? Когато те накара да медитирате? Ти не взе, нали разбираш, да го удряш или нещо такова?

— Не. Предишният Дейвид щеше да направи това, знам. И то щеше да бъде грешка. — Произнесе го толкова сериозно, че временно се изкуших да се откажа от позицията си по отношение на ненасилието в рамките на семейството. — Трябва да призная, че отначало се чувствах малко неудобно, но за всичко това се иска време. Нали?

Съгласих се, че, разбира се, че се иска време.

— Искам да кажа, просто като си помисли човек за своите личностни характеристики… („Личностни характеристики“? Що за мъж е този, който говори на собствената си жена в брачното им ложе с фрази, взети от колоната „Размисъл за деня“)… — Можеш да мислиш с часове. С дни. А пък има и още толкова много…