Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

Дейвид ми каза, че ще прекара няколко нощи извън къщи. Не ми каза къде и не ми остави номер — взе мобифона ми със себе си в случай на проблем в семейството, — но предполагам, че е отишъл при приятеля си Майк (разведен, местен, с добра работа, хубав апартамент, спалня за гости). Преди да тръгне, ми съобщи, че имам четирийсет и осем часа, за да говоря с децата. Неизказаният смисъл бе, че след като им кажа колко лоша съм била, ще си опаковам багажа и ще си тръгна. Първата нощ въобще не можах да спя и имах чувството, че никога няма да мога да си почина, докато не намеря отговор на всеки един от въпросите, които се мятаха из главата ми като риби в мрежа на траулер. Повечето от тези въпроси (Ще ми разреши ли Дейвид да идвам да гледам програмата за динозаврите в понеделник вечер?) се задушиха и умряха. Един-два, по-важните обаче, отказаха да напуснат черепната ми кутия. Ето един от тях: какви права имам в случая? Виждате ли, аз не исках развод. Е добре, знам, че исках преди, когато не знаех какво означава това и когато не знаех какво чувствам, когато не знаех колко ужасно ще изглежда тази перспектива, но сега не искам и съм (почти) сигурна, че ще направя (почти) всичко, за да върна брака си в нормалните релси. И щом това е така, защо трябва да казвам на децата? Ако той не вижда никаква възможност за помирение, защо аз да му върша мръсната работа?! Какво ще стане, ако просто не си тръгна? Какво ще направи тогава? Обикалям отново и отново по тази, другата окръжност — ние никога няма да се измъкнем от настоящата каша, нещата са отишли вече твърде далеч, каквото и да се случи, нещата винаги ще бъдат ужасни, по-добре е да се измъкна сега… И| през всичкото това време някъде вътре в себе си усещам, че никога няма да мога да седна и да кажа на децата си, че ги напускам.

— Къде е татко? — пита Моли на другата сутрин.

Моли винаги задаваше този въпрос, а сега има и особено право след соломоновското решение на Дейвид онзи ден. Докато Том просто бе загубил интерес.

— Отиде някъде по работа — казах аз, сякаш Дейвид изведнъж бе станал съвсем друг човек.

Това е отговор, породен от безсъние, защото той по никакъв начин не може да се върже с начина на живот и работата на Дейвид. Последните няколко години децата непрекъснато го слушат как мърмори, дори когато трябва да отиде до фотокопирната машина долу, в будката за вестници. Е, как тогава той изведнъж се превръща в човек, който отсяда по хотели в най-големите столици на Европа и закусва пълноценно като немец?

— Той не работи — небрежно отбеляза Том.

— Не, работи — настоя Моли мило и лоялно.

— Е, и какво работи тогава?

Том може да предпочита мен пред баща си на моменти, но смятам, че неспособността му да се въздържа от проява на жестокост при удобен случай, не е наследил от мен.

— Ти защо винаги си толкова гаден с татко?

— Какво гадно има в това, че съм попитал какво толкова работи?

— Защото знаеш, че татко няма работа и нарочно го натякваш.

Том ме погледна и поклати глава.

— Не те бива да спориш, Моли.

— Защо?

— Защото ти току-що каза, че татко няма работа. Точно това казах и аз, а ти ми казваш, че съм гаден.

Моли млъкна, поразмисли малко и каза на Том, че го мрази и отива да се приготви за училище. Горкият Дейвид! Дори и най-твърдата му поддръжница не е в състояние да убеди самата себе си, че той върши нещо напомнящо истинска, подходяща за баща работа. Ако бях от родителите с правилно мислене, щях да се включа в разговора и да обясня, че татковците могат да работят най-различни неща, но в момента толкова силно ненавиждах Дейвид, че не пожелах да си направя този труд.

— Така че, къде е всъщност? — попита ме Том.

— Отиде за известно време при един приятел.

— Защото се развеждате ли?

— Не се развеждаме.

— Тогава защо ще ходи при приятели?

— Ти си прекарвал известно време при приятели, нали? И не си се развеждал.

— Аз не съм женен. И когато отивам при приятел, аз ти съобщавам, че отивам и казвам „довиждане“.

— Това ли те притеснява? Че не ти е казал къде отива?

— Хич не ми пука дали ми е казал или не, но знам, че нещо не е наред.

— Ние с баща ти имахме малка разправия.

— Ето, развеждате се.

Би било толкова лесно да кажа сега нещо. Не лесно в смисъл на удобно, а лесно в смисъл на логично, естествено, подходящо за момента, правилно, но много трудно от гледна точка на сменяне на скоростта. Том разбира, че нещо става. Така или иначе в някакъв момент ще трябва да им кажа. Във всеки случай Дейвид може и сам да им каже, веднага щом се върне вкъщи.