Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

— Не мога да разбера как успявате да различавате тези чужденци. За мен всичките си приличат. Сигурно е доста потискащо всеки ден да общуваш с некултурни варвари?

Яо повдигна отпуснатите си рамене.

— В търговията човек трябва да приема нещата такива, каквито са, ваше превъзходителство. А и някои араби са прихванали нещо от китайската култура. Такъв е например Мансур, предводителят на арабската общност. Той говори свободно нашия език и умее да посреща гости. Тази вечер, между другото, съм канен на ранна вечеря в дома му.

Съдията Ди забеляза, че той притеснено пристъпва от крак на крак и явно гори от нетърпение да си тръгне. Съдията каза:

— Благодаря ви много за полезните сведения, господин Яо. Свободен сте. Вземете полковник Цяо на това арабско угощение. За него това ще е интересно преживяване и полезен опит — той повика Цяо Тай и тихичко му нареди: — Осведоми се къде са съсредоточени арабите в града, и си отваряй очите.

След като един от адютантите изпроводи Цяо Тай и господин Яо до вратата, съдията Ди побъбри още малко с господин Лян за морските експедиции на покойния му баща, а после освободи и него. Известно време мълчаливо си вееше с ветрилото и изведнъж се обърна към губернатора:

— Тук сме далеч от столицата, а кантонците се славят като корави глави и хора, независими по природа. Ако към това се прибави и присъствието на тези чужденци, едва ли поддържането на спокойствието и мира в този град е лесна задача.

— Не мога да се оплача, ваше превъзходителство. Префектът Бао е много способен администратор и хората му са с голям опит, а гарнизонът се състои от сезонни войници, северняци. Вярно е, че местното население от време на време се раздвижва, но като цяло това са хора, които уважават закона, и с малко повече такт…

Губернаторът сви рамене. Префектът Бао понечи да каже нещо, но се отказа. Съдията Ди затвори рязко ветрилото си и стана. Губернаторът изпроводи съдията и Тао Ган до вратата и домоуправителят ги отведе обратно до крилото, в което бе настанен съдията Ди.

Когато стигнаха, съдията го накара да ги отведе до една беседка в малка задна градинка, осветена от луната. Двамата с Тао Ган се настаниха пред ниска масичка за чай до изваяния мраморен парапет, съдията Ди освободи домоуправителя и изрече бавно:

— Интересна среща. Но като изключим това, че арабите се оказаха много повече, отколкото сме предполагали, не ни донесе кой знае какво. Или съм изпуснал нещо?

Тао Ган поклати унило глава. След малко рече:

— Казахте ни, че цензорът е водил безупречен светски живот. Добре, но какви са интимните му предпочитания? Млад неженен мъж…

— Аз също мислих за това. Като председател на съда разполагам с множество и различни начини, за да се осведомя за частния му живот. Въпреки че е хубав мъж, никога не е показвал и най-малък интерес към жените. Много от известните семейства в града се опитаха да го привлекат за зет, но без успех. Не издържа някоя от прелестните куртизанки, редовно канени на увеселенията, на които човек с неговото положение е принуден да присъства всяка вечер. Тази липса на интерес не се дължи на някакво вродено отвращение към жените: черта, както знаете, нерядка при красивите млади момчета. Причината за въздържанието му е просто фактът, че е изцяло погълнат от работата си.

— Някакво любимо странично занимание?

— Никакво, освен слабостта му към щурците. Има чудесна колекция и от двата вида: певци и борци. Стана въпрос за това по време на последния разговор, който имах с него. Някакво цвърчене излизаше от ръкава му и той извади миниатюрна клетка от сребърен филигран. Каза, че винаги я носи със себе си и че това било рядък екземпляр, наричан златно звънче, ако си спомням правилно. Той… — съдията замлъкна и се вгледа в лицето на Тао Ган, добило странно изражение — Какво има? — попита той учуден.

— Така… — бавно започна Тао Ган, — когато се прибирах насам, се запознах с едно сляпо момиче, което бе уловило едно бродещо загубено златно звънче миналата нощ. Разбира се, може и да е съвпадение, но понеже тя ми каза, че било от много рядък вид, особено тук, в Юга, възможно е…

— Всичко зависи от това, как и къде го е хванала — оживено каза съдията Ди. — Разкажи ми повече за тази среща.

— Случайно се сблъсках с това момиче, господарю. На пазара. Лови щурци сама и разпознава добрите екземпляри по пеенето им. Когато минавала край западната стена на Цъфтящата пагода, известен храм в западната част на града, дочула особения звук, който издава златното звънче. Изглежда, се е криело в пукнатините на стената. Песента му звучала изплашено, каза тя. Поставила му примамка и го захлупила с малката си кратунка.