Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

— О, това е прочут род — отвърна съдията Ди, като разтвори ветрилото си. — Адмиралът беше храбър воин и велик стратег. Наричаха го Повелителя на Южните морета. Виждал съм го само веднъж, но винаги ще помня необикновената му личност. Нисък, с яки плещи, с плоско, по-скоро грозновато лице, ниско чело и широки скули. Но когато срещнеше погледа на пронизващите му очи, човек разбираше, че се намира пред наистина велик човек — той подръпна мустаците си и попита: — Защо синът му не е продължил семейната традиция?

— Лошото здраве не му е позволило да се отдаде на военна кариера. Жалко, понеже е наследил стратегическата дарба на баща си, но, от друга страна, сега я разгръща при ръководенето на големия си търговски капитал. И в по-малка степен, за да постигне изключително майсторство в играта на шах. Господин Лян е шампион на провинцията ни — губернаторът се изкашля, прикривайки уста с ръка, и продължи: — Естествено, човек с неговото потекло не може да се принизи дотам, че пряко… хм, да се свързва с варварите търговци, но той е в течение на всички по-важни сделки. От друга страна, господин Яо Тайкай има широки връзки с чуждестранните търговци, главно араби и перси. Той не се притеснява, той е с… хм, доста скромен произход. Със свободни възгледи е и няма строги изисквания по отношение на връзките си… хм, от всякакво естество. Смятам, че господата Лян и Яо ще могат да представят на негово превъзходителство твърде пълна картина за състоянието на търговията на моята територия.

— Градът е голям — непринудено вметна съдията Ди — и би могло да се предположи, че едва ли специалистите по външната търговия се изчерпват с тези двама господа.

Губернаторът го стрелна с очи и продължи спокойно:

— Външната търговия е много добре организирана, ваше превъзходителство, и другояче не може да бъде, тъй като отчасти е под контрола от държавата. Именно тези двама господа са поели най-големи отговорности.

Цяо Тай пристъпи напред и попита:

— Чух, че един морски капитан на име Ни също минава за специалист в тази област. Корабите му плават между Кантон и арабските пристанища.

— Ни? — учуди се губернаторът и погледна въпросително префекта.

Бао подръпна тънката си козя брадичка и се обади някак уклончиво:

— О, да, капитанът е добре познат сред моряците. Но като че ли през последните три или повече години не е пътувал и води твърде… безпътен живот.

— Разбирам — отвърна съдията Ди и се обърна към губернатора. — Поканете двамата господа да влязат.

Губернаторът препредаде нареждането на префекта и се качи на подиума, заставайки от дясната страна на съдията Ди. Бао се върна с двамата мъже. Единият беше дребен, много слаб, другият — висок, с голям корем. Когато коленичиха пред подиума, Бао представи първия като господин Лян Фу, а другия като господин Яо Тайкай.

Съдията им нареди да станат. Лян Фу имаше бледо, доста студено лице с катраненочерни копринени мустаци и тънка брадичка. Извитите вежди и необикновено дългите мигли придаваха на горната част на лицето му почти женствено изражение. Носеше дълга маслиненозелена роба и черна копринена шапка, означаваща литературна степен. Яо Тайкай беше с отпуснато кръгло лице, украсено с щръкнали мустаци и равно подстригана брадичка, която изцяло го обрамчваше. Мрежа от ситни бръчки обкръжаваше биволските му очи. Той дишаше тежко и по червендалестото му лице бе избила пот. Официалната дреха от кафяв брокат очевидно го притесняваше.

Съдията Ди произнесе няколко вежливи слова и започна да разпитва Лян Фу за състоянието на търговията. Лян говореше на отличен официален китайски, отговорите му бяха съвсем точни и конкретни. Беше извънредно умен и демонстрираше непринудените маниери на потомствен благородник. Съдията Ди с тревога научи, че арабската колония в Кантон е много по-многобройна, отколкото бе предполагал. Лян го уведоми, че в града и в околностите му са пръснати около десет хиляди араби, и добави, че броят им се променя със сезоните, тъй като и китайските, и арабските капитани принудително изчакват в Кантон зимните мусони, за да се отправят към Анан и Малая. После пътуват до Цейлон и оттам пресичат Индийския океан на път за Персийския залив. Господин Лян обясни, че арабските и персийските кораби могат да вземат на борда си до петстотин души, а китайските дори повече.

После дойде ред на господин Яо. Отначало той като че ли беше уплашен от височайшето обкръжение и се опита на свой ред да блесне, но когато се стигна до конкретни въпроси относно сделките, съдията Ди си даде сметка, че мъжът пред него е изключително ловък и находчив и е много добре осведомен за тънкостите на финансовите операции. Когато Яо завърши със списъка на износните стоки на арабските търговци, съдията Ди запита: